Дотука спира моята следа, а имах толкоз много да ви кажа...

41 години от смъртта на Петя Дубарова

Етикет | 2020-12-04

"Първият вик дойде от Юнгата: "Нашата Петя я няма...". Моя приятелка ми го съобщи толкова внезапно, че се задуших (за ужасен страх на майка ми). Не плаках. Просто не можех да си поема въздух. И тогава, добри ми Капитане, разбрах какво нещо е въздухът, дъхът, животът... Не може да не си чувал за Петя Дубарова.“.

Така започва книгата на Веселин Андреев „Соната за Петя Дубарова“. На 4 декември 1979 година младата поетеса сложи край на живота си. Днес се навършват 41 години от смъртта ѝ.

Две години по-рано Pink Floyd издадоха „The Dark Side of the Moon“, в едно от парчетата му 28-годишният Роджър Уотърс пише за изплъзващото се неусетно време и смъртта.

Работилница за отличници „Етикет“ припомня нейния превод на "Време".

Време

Превод: Петя Дубарова

Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.