Вземи един отрязък от живот…

22 години от смъртта на Александър Геров

Етикет | 2019-12-22

На 22 декември 1997 година от този свят си тръгва поетът Александър Геров. Днес се навършват 22 години от смъртта му. Той е роден на 15 май 1919 година в София.

Завършва гимназия и след това право в Софийския университет. В началото на 1944 година е арестуван за конспиративна дейност и излиза от затвора на 9 септември 1944 година. Работи като редактор в радио „София“, в списание „Киноизкуство“, във вестник „Кооперативно село“, в редакция „Фокус“ към Българска кинематография и в издателство „Български писател“.

За първи път публикува проза в един сливенски вестник, когато е на 11 години. Сътрудничи на детски и ученически издания. Участва в литературния сборник „Праг“. Александър Геров е автор и на произведения за деца.

Любовните си стихотворения посвещава единствено на съпругата си Тамара, с която продължава да общува и след смъртта ѝ.

Работилница за отличници „Етикет“ припомня някои негови стихове.

ЧУВСТВО

Бе чувството ни отлетяло..
Сбогувахме се в оня ден.
И ти ми каза на раздяла:
- Мисли понякога за мен!

"Мисли за мен." А аз не мислех.
Аз като филм те преживях.
Аз те забравих и улисан,
по много пътища вървях.

Сега, излишен и самотен,
навлизам в свойте старини.
Звъни нарядко телефона
и по погрешка все звъни.

Девойката  коси разкошни,
с винтяга и със панталон
не се провиква вече "Пощаа!",
минавайки край моя дом.

И ме обзема безутешен
копнеж. И искам аз, смутен,
на първия случайно срещнат
да викна: "О, мисли за мен!"

Дано не си ти като мене!
Дано те гледат в тези дни
очи, от обич озарени,
каквито имах аз преди.

ПОКРУСА

Покрусата със своя дебнещ ход
да приближи до теб не давай.
Вземи един отрязък от живот
и милвай го и му се наслаждавай.

Със смисъл и с любов го изпълни,
със малко музика, с една идея.
Насила ти дори се усмихни
и се ослушай как светът живее.

ОБРЪЩЕНИЕ

Вие, които още спите във материята 
и ще отворите очи след десет хиляди години, 
спомнете се за мен.

Аз бях смутен, безпомощен, объркан. 
Не можех да си служа с мащаба на вселената, 
да преработвам електричеството в плът, 
във всяка жива твар да се превръщам 
и да използвам мозъка като антена.

Не знаех точните размери на безкрайността. 
И нямах още сили да се радвам на безсмъртието.

По всичко друго аз на вас приличах, 
защото иначе не съществува смисъл.

НАЙ-ХУБАВОТО

Най-хубавото на смъртта
е туй, че идва ненадейно.
Поемаш въздух със уста
и се унасяш постепенно.

И постепенно става леко
на мозъка ти разрушен,
че тръгваш много надалеко
и все ще стигнеш някой ден.

МАТЕРИЯ

Увлича ме смъртта. Пленява 
ме нейния велик покой. 
Настъпва отдих и забрава, 
където се докосне той.

В огромна слънчева пустиня 
аз вече съм изпепелен. 
Мен нищо вече не боли ме... 
Изобщо аз не съм роден.