Ще потанцувам като малка капка…

21 години от смъртта на Александър Геров

Етикет | 2018-12-29

Кой е най-самотният сред самотните и най-поетичният от поетите? Според много ценители на поезията това е Александър Геров. Майсторът на стиха, който си отиде от този свят на днешния 22 декември, през 1997 година. Днес се навършват 21 години от смъртта му.

Работилница за отличници „Етикет“ припомня някои негови стихове.

СВЕТОВЕ

Не си виновна ти - от други свят съм аз.
П. К. Я в о р о в

Различни светове, различни светове -
за вас е трудно да се съберете!
И трябва да изминат векове,
да разцъфти душата като цвете.

Тогаз сърцата наши в този свят
и влюбено, и дружно ще пулсират.
Взаимно ще насищат своя глад,
ще се приемат и ще се разбират.

ТАНЦ

О дъжд, о дъжд обилен и печален,
по тротоарите танцуваща вода!
Г е о   М и л е в

Дъждът вали през мене и измива
мъчителния слой на мисълта
и пак сърцето младо и щастливо
предвкусва на живота прелестта.

Душата ми, от бреме натежала,
преследвана от своята съдба,
готова е да се разтвори цяла
под плискащите струи на дъжда.

Аз ще захвърля меката си шапка
и за последен път, макар и стар,
ще потанцувам като малка капка
по веселия градски тротоар.

НАЙ-ХУБАВОТО

Най-хубавото на смъртта
е туй, че идва ненадейно.
Поемаш въздух със уста
и се унасяш постепенно.

И постепенно става леко
на мозъка ти разрушен,
че тръгваш много надалеко
и все ще стигнеш някой ден.

1956 г.