Ако пчелата не пристига, то и мечтата стига...

188 години от рождението на Емили Дикинсън

Етикет | 2018-12-10

Американската потеса Емили Дикинсън е родена на 10 декември 1830 година. Днес се навършват 188 години от рождението ѝ. Тя е автор на около 1800 стихотворения, от които приживе са отпечатани не повече от десетина (повечето източници назовават от седем до десет). Даже и това, което публикува, е подложено на сериозна редакторска преработка, за да се приведат стиховете ѝ в съответствие с поетическите норми на времето. Стиховете на Дикинсън нямат аналог в поезията на своето време. Много от тях съдържат непривична пунктуация и главни букви. Голяма част от стиховете съдържат мотива на смъртта и безсмъртието, от които са проникнати писмата на поетесата към приятелите ѝ.

Въпреки че повечето от нейните познати знаят, че Дикинсън пише стихове, мащабите на творчеството ѝ стават известни едва след нейната смърт, когато по-малката ѝ сестра Лавиния открива непубликуваните ѝ произведения.

Работилница за отличници „Етикет“ припомня нейни вдъхновяващи стихове.

От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева,
и една пчела,
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига,
то и мечтата стига.
***
Небето не пази тайни –
то ги казва на планината,
планината – на градините,
градините – на цветята.
***
Сърцето търси първо: удоволствие,
а после да не го боли,
а после малките упойки, със които
страданията да понамали…
***
Мнозина от собствената си памет
биха отлетели веднага,
стига да можеха да летят.
***
Загубих вече един свят.
Тук някъде да сте го зървали?
Познава се по ред звезди –
по челото навървени.
***
Ако моженето беше равно на желанието,
критерият би бил неважен.
Върховното в езика е
безсилието да изкаже.
***
Ние тялото си пазим от револвери
и си заключваме вратите,
но пропускаме по-висши призраци,
че и друго – в нас самите.
***
Когато няма успех,
успехът най-много услажда –
за да схванеш нектара,
трябва жестока жажда.
***
Този свят не е изключение.
Веригата почва отук,
невидима – като музика,
но сигурна – като звук.
Тя сочи – и тя обърква,
философите мълчат.
През гатанката накрая
мъдростта търси път.
Не я отгатват учените,
ще я съзреш едвам,
когато презреш потомствата
и се разпънеш сам.