Върви, народе възродени!

Ден на българската просвета и култура и славянската писменост

Етикет | 2018-05-24

На 24 май честваме Деня на българската просвета и култура и славянската писменост. Прекланяме се пред делото на светите братя – Кирил и Методий. На този ден сваляме шапки пред нашите учители – хората, които са държали ръката ни, за да напишем първите си думи.

На 15 май 1892 година Стоян Михайловски, тогава учител по френски език в Първа мъжка гимназия в Русе (днешното СУ "Христо Ботев"), написва стихотворението „Кирил и Методий“, което през 1901 година с музиката на Панайот Пипков става химнът „Върви, народе възродени“.

През 1902 година, на 24 май – Ден на българската просвета и славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.

"Върви, народе възродени" си остава най-възторженият и любим на българите химн, с който всички се посреща най-светлият празник на буквите и просветата.

Работилница за отличници „Етикет“ Ви честити празника.

"Кирил и Методий"

Български всеучилищен химн

Върви, народе възродени,
    към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
    съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
    В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
    и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
    което във душите грей!
Напред! Народността не пада
    там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
    О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
    които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя
    насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
    о, пресвещени старини!

България остана вярна
    на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
    извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години
    пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
    но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
    кога обходи целий мир;
за все световната просвета
    тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...
    Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
    на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;
    подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
    все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
    извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
    заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
    сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
    звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
    о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
    творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
    във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
    в Славянството во век веков!

Русе, 1882, априлий 15
[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]