Земята се сгъва от кървави лишеи...

123 години от рождението на Николай Хрелков

Етикет | 2017-12-16

На 16 декември 1894 година в Бяла Слатина е роден поетът и публицист Николай Хрелков. Днес се навършват 123 години от рождението му. По бащина линия той е родственик Любен Каравелов.

Първоначално учи в родния си град, където учителката му Санда Йовчева забелязва литературните му способности и го свързва с артистичната среда на Теодор Траянов и Димчо Дебелянов. През 1922 година се сближава с Гео Милев, Христо Ясенов, Людмил Стоянов и др. Поезията му е свидетелство за страдания и борби на българския народ, за бунтовен порив между двете световни войни. Заедно с Марко Марчевски и Христо Ясенов подготвят издаването на списание „Пламък“. Канят за главен редактор Гео Милев. След напечатването на поемата „Септември“ и след арестуването на Гео Милев, Николай Хрелков емигрира с туристически кораб по река Дунав в Австрия, а от там във Франция. Разболява се от туберкулоза и през 1928 година се завръща в България. Към края на живота си се заселва в Горна баня, където работи с Елин Пелин и Александър Балабанов.

Умира в Горна баня през 1950 година от туберкулоза.

Работилница за отличници „Етикет“ припомня стихотворението му „Среднощна коситба“.

Денят ли отпусне дълбоки клепачи
и плахите прилепи пак засноват,
в ливадите тучни рой черни косачи
извиват и стръвна коситба косят.

Пореждат се откоси – трупи връз трупи,
проблясват острила и пеят коси,
земята се сгъва от кървави струпеи
и було звовещо звездите гаси...

Детето ли сепнато в люлка проплаче,
събужда го полъх на кървава смърт,
сред земната нива рой черни косачи
жестока среднощна коситба косят.

Спи дивен аджерко, не слушай не чакай,
ни пролет усмихната, нито звезди;
вън бухали мрачни бухукат във мрака,
и шестват, над робите смърт и беди...

И вятър похлопа ли – скъбно сираче –
той плаче и шъпне след дългия път;
"Там, в робската нива, рой черни косачи
извиват и скръбна коситба косят!"