Хубаво е всичко да свършва навреме...

Три години от смъртта на Станка Пенчева

Етикет | 2017-05-27

Три години без Станка Пенчева. На 27 май 2014 година голямата българска поетеса напусна този свят на 84-годишна възраст.

Година по-късно в Сливен направиха памента плоча на Станка Пенчева и нейния брат – Георги Пенчев, талантлив български удожник-график. Двамата умират по едно и също време. В този факт техни близки виждат знак за силната духовна връзка помежду им.

 Много почитатели на поетесата и до днес продължават да изразяват в интернет болката си от загубата. На фейсбук страницата й четем коментари като: „Като пътуване в минало преживяно, с кинжал в сърцето. Така болезнено и великолепно само тя може да пише с чувствата“. Нейни близки, както и много почитатели на поезията й пишат още: „Няма стих, написан от Станка Пенчева, който да не разтърси, стисне, заглуши, разчувства“, „Невероятно силно, истинско, разтърсващо – като изповед, като за последно сбогуване... Обичам Станка Пенчева и безценното й творчество“, „Празнината в душата ми никой не може да запълни. Двадесет години бях част от нейното духовно пространство и то остави отпечатък върху целия ми живот. Приятели от групата, да си спомним днес за нея с любов и признателност, за гениалните стихове, които тя ни остави! Поклон пред паметта й!“.

Станка Пенчева е автор на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, една с автобиографична проза и една повест за деца. Отделни нейни творби са превеждани на руски, румънски, беларуски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украйнски, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др. Има издадени стихосбирки на грузински език.

Родена е на 9 юли 1929 г. в Сливен. Завършва руска филология в Софийския университет и се свързва с младежките литературни среди. Работи в литературната редакция на Българското национално радио. Приета е в Съюза на българските писатели и е кореспондент е на вестник „Народна култура“. Работи още в литературното списание „Септември“ и в списание „Отечество“. Освен поезия публикува публицистика и преводи, главно от руски език.

Работилница за отличници „Етикет“ публикува нейни стихове.

ЩЕ МИ ДОТЕГНАТ ЕДИН ДЕН...

Ще ми дотегнат един ден
Всички хлъзгави страхове,
Лъжи,
Мълчания —
Ще ги тръсна като паяжина от мен
И ще кажа ясно, отчаяно:
Е, добре, аз го обичам!
Имате ли въпроси?

И ще свърши всичко.
От просто по просто.
Ще се хванем след туй ръка за ръка
И ще отидем там,
Където се почва отначало.
И всичко би станало точно така,
Да не бяха ония удивено печални,
Безпомощно зли,
Вцепенени
Очи на жена...

Ти тежка роля ми даде, мили:
Да крепя на дома ти крехката тишина,
Да съм — и да не съм...
И да се правя на силна.

***

ХУБАВО Е ВСИЧКО ДА СВЪРШВА НАВРЕМЕ...

Хубаво е всичко да свършва навреме —
Да напуснеш рано огнището,
Преди огънят да е станал на пепел;
От трапезата да станеш рано —
За да не събираш после трохите;
И да отвърнеш очи,
Преди другите очи да изстинат.

Не обичам да гледам сухи цветя
И празни чаши...
Не ме докосвай никога без обич.

***
ВНЕЗАПНО

Спасявам си душата.
Използвах за алиби старостта
и се оттеглих —
в спомена,
в природата,
в пхриятелството
в книгите...
(Нали светиите отшелници
са били грешници на младини!)
Спасявам си душата.
Изключвам телефона.
Изключвам телевизора,
когато блъвне във лицето ми
човешка кръв и пещерна омраза,
когато почнат да ме давят словеса
звънтящо кухи,
самовлюбени,
лъжливи,
когато чуя как води и лесове,
зверчета и деца,
дори и риби
пищят до небесата...

Спасявам си душата.
На края на града.
На края на живота.
И само сутрин,
между съня и будността,
внезапно
усещам тялото си младо,
духа — непримирим и горд,
и ми се струва —
ей сега ще блесна,
ще се стоваря, справедлива сато меч,
над този мръсен свят!
Или ще го целуна,
и той — току що сътворен — невинно ще ми се усмихне...