Най-яките учители в света

Истинският не критикува, а вдъхновява

Етикет | 2016-03-26

Най-страхотният учител в света е вдъхновяващият учител. Той може да се качи и на катердата, за да преподава така, че всички ученици да го видят, и по-важното – да му повярват. Учител по физика може да обясни свойствата на течностите, потопявайки жива котка в купа с вода. Котките са течности. „Течностите приемат формата на контейнера, като същевременно запазват постоянен обем. Това означава, че котките са течности“, казва иновативният преподавател. Един учител може да рисува шедьоври само, и единствено с тебешир, и то всеки ден, за да вдъхновява учениците си. Истинският учител обещава, че ако всеки в класа изкара добри оценки на теста, ще се облече като Скуби Ду и ще донесе безалкохолно шампанско. И го прави. Най-якият учител не буди спящия по време на час ученик, нито го критикува. Но определено намира начин да повдигне духа на останалите ученици. Най-якият учител по математика празнува Деня на Пи, оформяйки брадата си като математическата константа.

Работилница за отличници „Етикет“ публикува със съкращения историята на учителя Ненков. Из „Убийството на Моцарт“. Автор: Георги Данаилов.

Учителят Ненков не преподава, а проповядва

Когато освен добър учител, преподавателят е колоритна личност, симпатиите на учениците са още по-бурни и чистосърдечни. Такава личност беше Христо Ненов, най-яркият от всичките ми учители. Той имаше прякор, и то какъв, той беше "Графа". Графа със своите дванадесет диоптъра, Графа който почти не виждаше и носеше вместо учителски бележник цяла тетрадка, на чиито страници с грамадни цифри бяха изписани номерата на учениците. Той сядаше на катедрата, изваждаше тетрадката, доближаваше я почти до очилата си и казваше с плътен и могъщ клас: „Да излезе номер... двадесет и-и-и...“. Погледът му се спускаше отгоре на долу по листа. Всичко живо след двадесет и първи номер залягаше по чиновете.

- ... и седми! – изгърмяваше най-сетне учителят.

Улученият се измъкваше от чина си и тръгваше с усмивка към лобното си място. Защото изпитът при Графа беше събитие, радостно – макар и понякога с плачевни резултати. Учителят се надвесваше от катедрата и проточваше врат, за да види кой е въпросният номер. Познаваше го.

- Петко, ти ли си бе, калпазанино! Я сега да видим какво си научил за основите.

Петко, както трябва да се очаква, нищо не беше научил нито за основите, нито за киселините. Той започваше да тъпче пред черната дъска и ушите му сърцераздирателно се въртяха към класа.

- Напиши формулите де!

Петко допираше плахо тебешира до дъската. Със сетни усилия той изписваше натриевата основа. Графа приближаваше до дъската.

- Тъй... Само тази ли знаеш? Я напиши калиева основа!

Петко не можеше да напише нищо повече. Графа изчакваше и накрая не издържаше:

- Пиши КОН бе, магаре такова!

За цял живот Петко запомняше формулата, сигурно тя е една от малкото, които още знае.

Ненов преподаваше химията по-особено. Извънредно слабото му зрение го караше да търси помощта на учениците винаги, когато захващаше новия урок. Ние пишехме на дъската новите съединения, реакциите, ние сами изпитвахме и определяхме свойствата им. Всички опити се извършваха от нас. Графа само се взираше в епруветките и колбите, намесваше се остроумно и гръмогласно, предупреждаваше ни да не му залеем панталона със сярна киселина, защото му бил едничък. Смееше се от все сърце заедно с целия клас на експерименталните изненади и несполуки, радваше се, когато опитът мине успешно. Преподаваше ли теория, той говореше увлечено, разгорещено, без да бърза. Той не преподаваше, а проповядваше. Обичта му към науката му беше дълбока, искрена, но и трагична. Всяка вечер до късно неговата жена му четеше на глас специална литература, тя беше учителка по физическа култура и ръчен труд и нямаше понятие от науката, но близостта им бе по-силна от скуката. Без тази жена Графа би бил загубен. Той не можеше да се движи по тъмно, тя го чакаше и го повеждаше първо на разходка, после към дома. Случваше се да е заета. Тогава Христо Ненов молеше някой от учениците си да го придружи. Това беше най-голяма чест за нас, да държиш учителя под ръка и да го водиш по улицата.

Графа имаше свои възпитателни похвати, напълно несъвместими с педагогическите схващания. Той никога не се оплакваше от лудите глави, не пишеше забележки, не настояваше за дисциплинарни наказания. Той се справяше сам. Веднъж едно момче от първия чин подсказа на приятеля си, който се давеше пред дъската. Графа го чу, извъртя се и цапардоса с опакото на дланта си... съседа му.

- Олеле, не бях аз, другарю Ненов – драматично се завайка удареният.

- Ами кой бе, калпазанино?

- Гошо!

- Така ли... Е, нищо, другият път ти ще подскажеш, аз пък ще ударя него.

Справедливостта бе възстановена.

Когато Христо Ненов се пенсионира, на един 24 май цялата гимназия се стече да го поздрави. Аз бях заел неговото място като учител по химия и влязох у тях, за да го изведа пред учениците. Навън тълпата скандираше името му. Това беше манифестация без покана за присъствие, изблик на детска обич. Заварих стария, вече почти сляп учител, да плаче в стаята си. Вълнението му бе тъй силно, че той не можа да излезе на двора. Неговите бивши ученици оставиха цветята пред вратите му.

Нека ми бъде простено това отклонение, то ми бе нужно, за да си дам още веднъж сметка колко изумително важна роля играе учителят в живота на човека. Ако го нямаше Христо Ненов, аз нямаше да следвам химия...

Но като си помисля колко несравнима е бедата, нанесена от посредствения, сбъркания, лошо подготвения учител, опасенията ми изглеждат жалки. Лошият учител е по-страшен и от бедствие, по-опасен от увреждаща мозъка епидемия. Това, което той най-много умее, е да предизвика отвращение или безразличие там, където са могли да никнат цветове.