Българийо, аз всичко тебе дадох...

175 години от рождението на Иван Вазов

Етикет | 2025-07-09

Патриархът на българската литература – Иван Вазов, е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот, в старата къща на своя род, построена през XVIII в. от неговия прадядо. Тя е опожарена през юли 1877 година по време на Руско-турската освободителна война. Днес се навършват 166 години от рождението на народния ни поет.

Иван Вазов не е стоял начело на смели четници, нито пък се е сражавал по бойните полета. Патриархът на българската литература има необикновена заслуга към България – той е сред основните причини ние да „помним“. Той е човек на разлини епохи, който преживява Възраждането, Освобождението и тежките години на следосвобожденска България. Творчеството му е събрано в 22 тома.

В своето „Съзерцание“ Вазов казва:

Българийо, аз всичко тебе дадох:
душа, сърце, любов, зари небесни,
от теб приети - върнах ти ги в песни.

Делата на героите

Житейският път на Иван Вазов минава през 5 войни – войната за свободна България, войната за съединена България, двете балкански и Първата световна. През цялото това време Вазов продължава да пише, а перото му оставя вечна следа във времето. Той увековечава образите на героите, които познаваме днес, както и подвизите на целокупния български народ, неговите мъки и страдания, въстания и борби, успехи и слава.

Корените

Годината е 1850-а, а денят – 9 юли. В градчето Сопот, в заможното семейство на Минчо Вазов се ражда малкият Иван. Бащата е търговец, радетел на движението на младите. Той стои твърдо зад идеите на Българското възраждане, а по-късно подкрепя и идеята за националното освобождение на България. Този човек със своя твърд характер успява да повлияе сериозно на своите синове, които отрастват, обичайки родината си.

В Калофер

С подкрепата на баща си Иван Вазов завършва местното училище и развива голям интерес към образованието. Учителят му го запознава с руската литература, от която бъдещият писател е силно впечатлен. Вече 15-годишен, той е изпратен в Калофер, за да продължи обучението си. Там негов ментор става самият Ботьо Петков – бащата на революционера Христо Ботев. По време на престоя си там Вазов учи гръцки и турски език, но също така често се заравя в книгите. Запознава се с френската литература и силно се възхищава на постигнатото от нейните класици. Тласкан от желанието да се развива, Иван скоро се премества в Пловдив, в местната гимназия. Там интересът му към културата на Франция се засилва, започва да учи френски и да се интересува от творбите на Виктор Юго и Пиер Беранже.

Търговски тефтери с лирика

След няколко младежът получава писмо от Сопот, с което го викат, за да продължи занаята на баща си. Младежът изписва бащините си тефтери със стихове. Попрището, което Иван избира, предизвиква семейни проблеми. Майката – Съба, приема, а дори и покровителства, делото на своя син. Бащата обаче остава недоволен, тъй като е твърдо решен да завещае търговията именно на сина си. Затова го изпраща във Влашко.

Хъшовене в Браила

Сърцето на юношата обаче му подсказва друго. Младият Вазов бяга от къщата на чичо си и се отправя към Браила. Там го приютява един български кръчмар – Нено Тодоров, познат в историята с прозвището си Странджата. В Браила поетът се среща с една нова, необикновена действителност. По онова време в града е пълно с български емигранти, т.нар. хъшове. Вазов е изключително впечатлен от хората, с които се среща. Той слуша песните на хъшовете и тяхното неизмерно страдание, обречени да бъдат далеч от страната си. Много от тях са бивши хайдути, участници във въстания, а също и в битките на сърбите срещу османците. Писателят се среща и с една друга пламенна личност от онази епоха – Христо Ботев. Насъбраните емоции след всички тези преживявания подтикват Иван Вазов да пише още повече. Днес е добре позната повестта му „Немили-недраги“, в която описва живота на хъшовете.

Тъгите на България

След престоя си зад граница писателят се връща в родния Сопот. По-късно се премества в Свиленград, където работи като даскал. Вазов не забравя преживяното, напротив – през 1875 г. той се връща в Сопот и става член на местния революционен комитет. Априлското въстание го заварва във Влашко, където работи в една от големите емигрантски организации на българите. По това време издава своите първи стихосбирки – „Пряпорец и гусла“ и „Тъгите на България“.

Министър на просвещението

По време на руско-турския конфликт Вазов работи като писар, а след края му председателства Окръжния съд. Две години по-късно, във вече свободна България, Иван Вазов се намира в Пловдив. Там влиза в политиката и става депутат, като междувременно продължава със своята писателска и културна дейност. По време на престоя си в Пловдив Иван Вазов създава някои от най-гениалните си произведения. Сред тях са цикълът „Епопея на забравените“, стихотворенията „Българският език“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестта „Немили-недраги“, разказът „Иде ли?“ и много други. През 1886-а Вазов се намира в Одеса, където пише романа „Под игото“. Той е публикуван веднага след завръщането на писателя в България. В годините до Балканските войни писателят отново влиза в политическия живот на страната, като дори става министър на просвещението.

Народен поет, обичан от цяла България

През 1921 година, на 22 септември, писателят среща смъртта си. На 71-годишна възраст той е един от най-заслужилите българи, признат за народен поет и обичан от цяла България. За целия си житейски път творецът създава огромно количество произведения, по-голямата част от които посветени на България. Много от тях остават завинаги в сърцата на хората и се изучават и до днес.