Ядец, медицино!

62 години от смъртта на поета Пеньо Пенев

Етикет | 2021-04-27

Буен по нрав, кибритлия, чепат, но в същото време състрадателен и любвеобилен – така описват Пеньо Пенев съратниците му отпреди пет десетилетия. Геният, отишъл си без време на 29 години, е преминал в краткия си живот от „Осанна” до „Разпни го!”.

Поне половин дузина са опитите за самоубийства, които Пеньо прави.  Първият, с пистолет пред огледалото, е плод на несподелена ученическа любов. Последният – на 26 срещу 27 април 1959 година, който е успешен. Днес се навършват 62 години от смъртта му. В писмото, което бе оставя до лекарите, той пише, че няколко пъти те го спасяват, но сега е взел достатъчно количество лекарство. Депешата  завършва: „Ядец, медицино!”.

Пеньо Пенев, известен като поетът с ватенката, е роден на 07.05.1930 година в село Добромирка. Завършва гимназия в Севлиево и от 1949 година работи като строител и журналист в Димитровград. През 1950 година постъпва на работа във вестник "Стършел", а през 1958 година става кореспондент на вестник "Литературен фронт" от Димитровград.

Приживе издава само една стихосбирка - "Добро утро, хора!" (1956). По-важни книги: "Добро утро, хора!" (1956), "Ние от двадесети век" (1959), "Стихотворения" (1960; 1962), "Когато се наливаха основите" (1965), "Дни на проверка. Поема" (1969), "За вас, потомци. Стихотворения" (1969), "Дни върху приклада. Войнишки дневник в стихове и писма" (1972).

Работилниа за отличници „Етикет“ публикува едно от най-нежните му стихотворения.

ПРИЗНАНИЕ

Милоока жена, белонога! —
нецелуната и непогалена!
Ти ми стана съдба и тревога,
тиха радост и жал непрежалена.
Черноока жена, белоръка —
ти, усмивчице сладка и чакана!
Ти си моя утеха и мъка,
моя топла сълза неизплакана...