Кликали сме и преди компютрите

Правим езикови справки по телефона

Цветелина Терзиева | 2016-03-22

Къде в България са кликали преди да бъдат изобретени компютрите? На този въпрос може да се получи отговор на фейсбук страницата на служба „Езикови справки“ към БАН. Направената справка показва, че в Шуменско и източно от Гоце Делчев този глагол на местните наречия (диалекти) означава зова, призовавам. Оказва се още, че с кавал не може да се свири, ако става дума за едно от диалектните значения на думата кюнец. От страницата става ясно още, че никой не може да прЕпише апартамет на друго лице, защото прЕписването е сила на учениците и студенттите. Те могат да прЕпишат на теста, а апартаментът трябва да се прИпише. „Думи, близки по състав, но различни по значение се наричат пароними“, припомнят езиковедите. Ако се колебаете дали да напишете два офицера или двама офицери, от страницата на „Езикови справки“ става ясно, че ако имате предвид шахматни фигури, трябва да използвате първото словосъчетание. Когато става дума за лица – второто. Според езиковата норма трябва да се използва изразът три редактора, ако се имат предвид компютърни програми, но трима редактори за лица, които редактират текстове. От страницата става ясно още, че думата анорак произхожда от езика на ескимосите.

Ако имате колебания, свъзани с правописната и правоговорна норма на българския език, може да позвъните на тел.: 0900-12-230 (за стационарни телефони на Виваком) и 0879 66 83 63 от 9 до 17 часа всеки работен ден. Това са телефоните на „Езикови справки“ към БАН. На тях може да получите компетентна информация по въпроси, свързани с:

 • правописа, правоговора и пунктуацията в съвременния български книжовен език;

• значението, употребата, произхода и стилистичната характеристика на думите;

• правилното оформяне на различни видове документи;

• практическа помощ при редактиране на текстове с различен характер;

• практическа помощ при изучаването на български език в училище;

• енциклопедични справки.

На Вашите въпроси отговарят висококвалифицирани специалисти, сред които са авторите на „Официалния правописен речник на българския език”, на справочници за правопис, правоговор и пунктуация и на многобройни научни изследвания в областта на съвременния български език.

Любомир Андрейчин създава службата

Малко известен факт е, че служба „Езикови справки“ към БАН, чрез която езиковеди дават консултации по правописни и правоговорни въпроси, е създадена от българския езиковед и публицист проф. Любомир Андрейчин. Днес се навършват 106 години от неговото рождение.

Любомир Андрейчин e роден на 22 март 1910 година в Габрово. Той е един от най-големите изследователи на българския език. Занимава се основно с въпросите на българския книжовен език и стилистиката на съвременния български език. Ревностно отстоява употребата на правилните форми в писмената и говорната реч.

Баща му е лесовъд. По негово настояване Любомир Андрейчин учи лесовъдство, но след първата година на обучението прекъсва и записва славянска филология в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Завършва през 1934 година.

Специализира славянска филология в Славянския институт в Ягелонския университет в Краков. Там по-късно води лекции по български език (1931-1936) и става доктор по философия (1936).

Завръщайки се в България, работи като коректор и редактор.  Асистент е в Софийския университет „Климен Охридски“ от 1941 година. Става доцент през 1946 година, а през 1950 година – профер по съвременен български език в Катедрата по история на българския език.

От 1951 година е член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН) и ръководител на Секцията по съвременен български език, а от 1957 година е директор Института за български език при БАН.

Създава служба „Езикови справки“ към БАН, откъдето езиковеди дават консултации по правописни и правоговорни въпроси. Дълги години води предаването „Родна реч“ по Българското национално радио (БНР).

Бил е против правописната реформа от 1945 година за премахването на буквите (ѣ) и (ѫ).