Майката на Лора завършва с отличие гимназия в Москва

160 години от рождението на Екатерина Каравелова

Етикет | 2020-10-21

Преживяла съпруг и три деца, личната съдба на Екатерина Каравелова, майката на любимана на Яворов – Лора, е като антична трагедия. Въпреки това, близо 25 години тази неизтощима българка е в центъра на политическия живот в България. Съпругата на Петко Каравелов губи цялото си семейство. Двамата имат три деца – първата дъщеря - Радка, умира ненавършила 3-годишна възраст. Втората - Виола (1884 – 1934), угасва с помрачено съзнание след безследното изчезване на съпруга ѝ, журналиста и общественика Йосиф Хербст. Третата - Лора (1886 – 1913), загива от куршум, последвана от съпруга си, поета Пейо Яворов.

Екатерина Каравелова е родена на 21 октомври 1860 година в Русчук (дн. Русе). Днес се навършват 160 години от рождението ѝ. Тя е дъщеря на кожухаря Велико Пенев, преселил се от Арбанаси в крайдунавския град.

През 1870 година Екатерина напуска Русчук и се установява в Москва. Учи в ІV Московска женска гимназия, която след осем години завършва със златен медал.

Връща се в Русе през 1878 година, ненавършила 17 години. В края на септември младата учителка пригодява стая в дома си и взема няколко деца от различни възрасти да ги учи, разпределяйки ги в три класа – подготвителен, първи и втори клас. Преподава им всички предмети. В края на учебната 1878/1879 година провежда изпит с учениците си, на който присъстват учители от Мъжката гимназия. Изпитът

минава блестящо

Широките познания на учителката и нейното старание са дали резултати.

През втората учебна година, 1879/1880, Екатерина Пенева е назначена за главна учителка на девическите класове, помещаващи се в Мъжката гимназия.

През есента на 1878 година Любен Каравелов се установява в Русе с печатницата си и живее в града до смъртта си. Брат му - Петко Каравелов, при честите си посещения в града, навестява Екатерина и двамата разговарят с часове. Те се познават още от Москва, където той е бил студент. На 4 октомври 1879 година те си разменят годежни пръстени, а венчавката е определена за 13 януари 1880 година. Двамата са венчани в русенската църква „Св. Троица“ от митрополит Григорий Доростолски и Червенски. След женитбата Екатерина Каравелова става съпричастна на идеалите и делото на съпруга си.

В Русе Екатерина Каравелова остава до началото на юни 1880 година, когато Петко Каравелов става министър на финансите в правителството на Драган Цанков. В София става негова сътрудничка и секретарка.

От 26 юни 1884 година Каравелов е министър-председател до 9 август 1886 година. На този пост той извършва най-голямото си политическо дело – Съединението на България.

През 1901 година. Петко Каравелов за трети път става министър-председател и Екатерина Каравелова отново е учителка в Първа софийска девическа гимназия, където работи до смъртта на съпруга си на 24 януари 1903 година.

Въпреки тежката загуба, продължава да взема дейно участие в обществения и културния живот на страната.