Пролетта вдъхновява поетите

Мъглите отстъпват пред слънцето, сърцата се пълнят с нови надежди и мечти

Етикет | 2016-03-20

Астрономическата пролет настъпи днес. Облаците и мъглите правят поклон на слънцето и се оттеглят. Природата се възражда. Сърцата на хората се пълнят с нови надежди, мечти и стремежи. Пролетта е и муза за поетите.

Работилница за отличници „Етикет“ подбра нежни стихове за новото начало.

Пролет – Асен Разцветников

Пеят птички пъстрокрили,
тръпне свежият листак,
със чадър от синя свила
руса пролет шета пак.

Спира над горите гъсти,
спира сред полята тя
и разтваря с тънки пръсти
най-сънливите цветя.

Дига гугличка и трепка
в луда радост всеки цвят
и по пъстрите му клепки
топли капчици блестят.

***
Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае - Дамян Дамянов

Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае.
Здрасти, свят-необят, сбран във малката стая!
Здрасти, кипнал, студен, умен, тъп и безумен!
Днеска целия ден ще те правя на думи.
Нощес цялата нощ пак над теб ще се блъскам –
От ръждив, грозен, лош – нов дано те излъскам.
Дано пак заблестиш чист, какъвто си всъщност –
Меч, излят от мечти, погрознял само външно.
Пак ухае на цвят, на живот пак ухае!
Добро утро, крилат, мигновен и безкраен
ден под синия свод! Ден голям, добро утро!
Пък дано с теб, Живот, си го кажем и утре.

***
Пролет – Петя Дубарова

Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.

Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?

Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече...