Над 2000 българи изклани във „Втори Батак“

141 години от касапницата в Любенова махала

Етикет | 2018-07-14

Едно от най-големите кланета в българската история е извършено на 14 юли 1877 година в църквата „Свети великомъченик Георги“, село Любенова махала. 1013 намират смъртта си в църковния двор и в самия храм. По приблизителни оценки общият брой на убитите хора от селото и околността е над 2000 българи. Днес се навършват 141 години оттогава.

Село Любенова махала се намира в община Нова Загора, област Сливен. Населеното място е известно още като „Втори Батак“. Заради хиладите убити по жестокост и брой на жертвите се сравнява с Баташкото клане.

Преди Освобождението на България от османско владичество през 1878 година името на  Любенова махала е Гюнели махле и наброява 120 къщи. През юли 1877 година селото е сполетяно от изключително жестока съдба. Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора, получава сведения от турски шпионин, че в село Гюнели махала има комити, които се готвят за бунт.

Това не отговаря на действителността, тъй като

създаденият лично от Левски комитет

в селото е разпуснат още през 1872 година след ареста на местния председател поп Еню Попдимитров. Слухът е разпространен от турчин, който след като не му е даден откуп, за това да пази селото, се заканва да отмъсти на жителите му. Въпросният турчин, който според една от версиите е арнаутин (албанец), отива лично при Реуф пашаи му съобщава, че в Гюнели махле има комити, които се готвят на бунт.

Пашата праща свои хора да проверят истинността на този слух, които влизат в конфликт с

местен жител, който стреля

по тях. Разгневен от това, Реуф паша организира отряд от редовната си войска и свиква башибозук. Общият брой на турската редовна войска, заедно с башибозука е бил около 2000 души.

На 14 юли 1877 година селото е обкръжено и атакувано. Изплашените хора се затварят в местната църква. В късния следобед турците, използващи артилерия, вече овладяват селото. След няколко щурма черкезите влизат в двора на църквата и

подлагат всичко на сеч

и разграбване. Успоредно с това турците подавят останалата съпротива на селяните, прикрити на различни места из селото.

Комисията, изпратена от Цариград да установи последствията, констатира, че само в двора на църквата и в самия храм са избити 1013 души. Никъде не се споменава сред тях да е имало комити.