Право в десетката

Любомир Андрейчин създава службата за езикови справи

Етикет | 2017-09-03

Как е правилно да кажем и напишем – „Право в десетката“ или „Право в десятката“? Отговор на този въпрос може да се получи от служба „Езикови справки“ към БАН. Направената справка показва, че трябва да пишем и произнасяме „деветка“ и „десетка“, а не „девятка“ и „десятка“.

Неправилно е, да се смята, че при думите „девет“ – „девятка“ се отразява явлението променливо я, което е наследник на старобългарската ятова гласна (ѣ) и в определени условия преминава в е. Преглас се среща в думи като “бял“ – „бели“, „бряг“ – „крайбрежие“, „мляко“ – „млечен“ и други. Правилото гласи, че я преминава в е, когато е изпълнено поне едно от условията: не е под ударение, следващата сричка съдържа гласна е или и, следващата сричка съдържа ж, ч, ш, й.

Аналогията с ятовия преглас обаче е грешна, защото в старобългарски на мястото на е в думите „девет“, „десет“, „пет“ не стои ятова гласна (ѣ), а друга старобългарска буква, наречена малка носовка (ѧ - изговаряна като носово е). В позицията на малката носовка в български се изговаря и пише е („девет“, „десет“, „пет“).

Ако имате колебания, свъзани с правописната и правоговорна норма на българския език, може да позвъните на тел.: 0900-12-230 (за стационарни телефони на Виваком) и 0879 66 83 63 от 9 до 17 часа всеки работен ден. Това са телефоните на „Езикови справки“ към БАН. На тях може да получите компетентна информация по въпроси, свързани с:

• правописа, правоговора и пунктуацията в съвременния български книжовен език;

• значението, употребата, произхода и стилистичната характеристика на думите;

• правилното оформяне на различни видове документи;

• практическа помощ при редактиране на текстове с различен характер;

• практическа помощ при изучаването на български език в училище;

• енциклопедични справки.

На Вашите въпроси отговарят висококвалифицирани специалисти, сред които са авторите на „Официалния правописен речник на българския език”, на справочници за правопис, правоговор и пунктуация и на многобройни научни изследвания в областта на съвременния български език.

Институтът за български език „Проф. Л. Андрейчин“ вече предоставя достъп до нов интернет справочник „Езикови справки“, в който се публикуват материали, свързани с различни проблеми на граматиката, лексиката, правописа и пунктуацията на българския език.

Любомир Андрейчин създава службата

Малко известен факт е, че служба „Езикови справки“ към БАН, чрез която езиковеди дават консултации по правописни и правоговорни въпроси, е създадена от българския езиковед и публицист проф. Любомир Андрейчин. Той e роден на 22 март 1910 година в Габрово. Умира на 3 септември 1975 година. Днес се навършват 42 години от смъртта му.

Любомир Андрейчин е един от най-големите изследователи на българския език. Занимава се основно с въпросите на българския книжовен език и стилистиката на съвременния български език. Ревностно отстоява употребата на правилните форми в писмената и говорната реч.

Баща му е лесовъд. По негово настояване Любомир Андрейчин учи лесовъдство, но след първата година на обучението прекъсва и записва славянска филология в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Завършва през 1934 година.

Специализира славянска филология в Славянския институт в Ягелонския университет в Краков. Там по-късно води лекции по български език (1931-1936) и става доктор по философия (1936).

Завръщайки се в България, работи като коректор и редактор.  Асистент е в Софийския университет „Климен Охридски“ от 1941 година. Става доцент през 1946 година, а през 1950 година – профер по съвременен български език в Катедрата по история на българския език.

От 1951 година е член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН) и ръководител на Секцията по съвременен български език, а от 1957 година е директор Института за български език при БАН.

Създава служба „Езикови справки“ към БАН, откъдето езиковеди дават консултации по правописни и правоговорни въпроси. Дълги години води предаването „Родна реч“ по Българското национално радио (БНР).

Бил е против правописната реформа от 1945 година за премахването на буквите (ѣ) и (ѫ).

Снимка: БАН