Луи Айер загива на фронта като български офицер

Швейцарецът посвещава живота си на нашето образование

Етикет | 2017-09-02

Луи-Емил Айер загива на фронта през Първата световна война като български офицер на 2 сепетмври 1916 година. Днес се навършват 101 години от смъртта на швейцареца, посветил живота си на това да бъде български учител и общественик. Той е смятан за основател на спортното движение в България.

Луи Айер е роден в Бе, кантон Во, Швейцария на 17 ноември 1865 година. Живее в Хомберг, кантон Берн. Учи в Лозана, Женева и Ньошател и преподава спортни дисциплини в град Вьове.

През 1893 година българският просветен министър Георги Живков кани Луи Айер заедно с още 9 швейцарски педагози в България, за да поставят основите на спортното образование в страната. Айер

преподава физическо възпитание

Лом (1894), Силистра (1903) и Русе (1909) и е главен треньор на юнашките дружества в страната. Въвежда спортовете лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс. Ръководи техническата комисия при гимнастическия съюз „Юнак“.

При избухването на Балканската война Айер, макар и чужд гражданин, смята защитата на втората си родина за свой дълг. В деня на обявяването на мобилизацията сформира в Русе Юнашки легион, с който и се включва в българската войска като доброволец. По време на Междусъюзническата война Айер е командир на 1-ва рота на 12-та лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение, сформирана в Бургас. С нея се бие на Македонския фронт при Султан тепе и Драм теке. За героизъм в боя е произведен в български офицерски чин подпоручик и на 2 пъти е награждаван с кръст „За храброст“.

След разгрома на България в Междусъюзническата война в 1913 година издава на френски книгата „Pro Bulgaria“ (За България), в която

защитава българските позиции и дарява всички приходи

на българските ветерани от войните. Публикува статии за България във вестник „Ла Женев“.

При включването на България в Първата световна война Луи Айер отново доброволно се включва в армията. Първоначално е зачислен към обоза, срещу което протестира и е преназначен като офицер в 33-ти пехотен свищовски полк. Айер загива на 2 септември 1916 година като командир на рота от 33-ти полк при отбраната на град Дойран.