Наръчник за учители

Влезте плавно в новата учебна година, съветва Пенка Койчева

Цветелина Терзиева | 2016-08-29

Макар че учителите имат голяма ваканция, в немалка част от нея те са заети с училищна дейност. „За да имаме пълноценна почивка е необходимо пълно откъсване от работната среда“, съветва психологът Пенка Койчева. Тя е и юрист, външен специалист кризисни интервенции към Държавна агенция за закрила на детето. Завършила е й множество курсове в областта на психологията и други, има публикации на различни обществено значими, психологически теми. Работилница за отличници „Етикет“ публикува нейните съвети към учителите как да се потопят плавно и неусетно в новата учебна година.

„Когато сме в отпуск, продължаваме активното си участие в роли – на родители, на съпрузи, на съседи, дори на колеги, на граждани... В парченцето останала почивка нека се замислим – доколко сме позволили тя да е такава. Именно ние. Количеството почивка и качеството на почивката често се разминават. Ако продължаваме със стария, почивен или работен канон, няма как да очакваме положителна промяна. Човекът е динамично създание и не следва животът му да се развива по права линия.

Правата линия в медицината е смърт

Често нашите роли ни попиват и обсебват. Ставаме твърде много родители, или професионалисти, и това подчинява неусетно живота ни. В един момент човек се чувства силно фрустриран, а дори не разбира откъде“, казва Пенка Койчева.

Тя посочва, че добрата адаптация иска отклонение от хипнотичния ритъм. „Влезте в новата учебна година плавно. Поемете само реално възможни ангажименти. Няма да Ви одобряват повече, ако не се самоуважавате. Много важна е нагласата за всяко начало. Ако усещате психичен дискомфорт, не сте на правилната честота. Представете си радио. Намерете и идете на Вашата честота. Там, където звучи Вашата музика, където са Вашите съмишленици. Никой не е виновен, че не искаме да сменим честотата. Това е лична дейност. Ако се вглеждаме в негативното на нещата, те ще добият още по- черен цвят. Отворете се за добрите начала и продължения: „Имам работа, която аз избрах и се чувствам полезен. Имам

привилегията да работя с деца

и се чувствам специален. Усещам обичта на децата. Разбирам се с техните родители, които са мои съюзници, а не врагове. С колегите сме ядро, около което има много общи цели, планове, идеи, подкрепа. Имам сили, които мобилизирам, и съм в стихията си да се разгърна...“. Утвърждаваме положително, в сегашно време. Миналото е съвкупност от уроци. „Вземете поуката и го пуснете. Опитайте се да простите на всички, които са Ви наранили, но първо – на себе си“, казва Пенка Койчева. Уточнява, че често учителите са твърде самокритични към себе си и се самонаказват с мисли за малоценност и вина. „Приемете, че няма идеална среда, особено, когато в нея се преплитат житейските пътища на много хора. Но й това са етапи. Усмихнатият, ведрият учител, обръща

не само умовете, но и сърцата на децата

към себе си. За да учат пълноценно, децата трябва да Ви харесват, но не превръщайте това във фикс идея“, казва Пенка Койчева и допълва, че няма как да получаваме универсално одобрение. „Помислете какво може да промените във визията си, разбийте вредните стереотипи. Обърнете се към най-личното Ви АЗ. Какво Ви радва, когато не сте учител? Често тази същност остава скрита между грижите, проблемите, навиците.  Време е да я реабилитирате от собствения си затвор. Каква оценка ще си поставите в сърдечния дневник? Пишете, четете, пейте, танцувайте, съзерцавайте природата, пътувайте... Отделяйте си достатъчно време само за Вас. И тогава учителят ще бъде щастлив и различен. Айнщайн е казал: „Лудост е правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати...“. Щастливи часове и междучасия!“, каза в заключение Пенка Койчева.