Намалете оборотите преди 15 септември!

Подгответе плавно детето за първия учебен ден

Цветелина Терзиева | 2016-08-27

Имате първокласник и се вълнувате за първия му учебен ден? Тревожите се за неговата адаптация в училище? Потръпвате пред неизвестното? Работилница за отличници „Етикет“ потърси психолога Пенка Койчева, която даде ценни съвети за това – как да направим първото влизаве в клас тържествено. Пенка Койчева е и юрист, външен специалист кризисни интервенции към Държавна агенция за закрила на детето. Завършила е й множество курсове в областта на психологията и други, има публикации на различни обществено значими, психологически теми.

Какво помага да се създадат положителните усещания? На първо място това е отсътвието на негативни коментари, заплахи и констатации от рода на: “Сега ще видиш какво те чака там!“, „В училището твоите претенции няма да ги търпят“, „Добре, че тръгваш на училище, че да имам малко спокойствие“, „В училище да те вкарват в правия път, като не разбираш“, „Никой няма да те хареса в училище, ако се държиш като...“, „Класната изглежда много строга” и др. подобни.

„Изключително важно е да се осигури ведра психична атсмосфера вкъщи, не само в деня на събитието. От практиката забелязвам, че от началото на месец септември негативното напрежение започва да се увеличава и има риск да достигне своя пик именно на 15 септември. Детето се подготвя за едно от най-значимите за него събития в живота му, а

не за фронта

Повечето деца се изтощават от дългите обикаляния по магазини, мерене на дрехи и обувки,  набавяне на пособия, от ремонтите в детската стая. Обикновено родителите съзават излишна суета на бързи обороти, в условията на психичен хаос, който дебалансира емоционално децата“, казва Пенка Койчева. 

Тя съветва родителите към разумно съобразяване с вкуса и с личния стил на детето при избор на мебели, цветове, аксесоари за детската стая. „Много е важно детето да се чувства

шастливо в своето лично пространство

да има желание да учи, да играе, да спи там. Правим стаята за него, а не за себе си. В деня на събитието то ще се усмихва,  ако се чувства красиво и с цялостна визия, която подхожда на събитието и вътрешните му усещания. Нелепият външен вид на детето, може да провокира други деца към присмех, което сериозно разклаща самооценката му“, казва тя. 

Припомня, че са излишни материалните демонстрации на фамилен просперитет. „Детските

усещания са чисти

и не бива да се комерсиализират. Следва да учим детето на добро поведение, уважение към всички, благост в изказа, приемливи навици, неразделение по никакви признаци. Децата попиват нашия личен пример“, уточнява Пенка Койчева. 

Допълва, че родителската нервност и припряност се предават върху децата. „Забавете темпото, пуснете приятна музика, потанцувайте заедно, снимайте, направете празненство след първия учебен ден. Ако родителите са спокойни и се усмихват, това създава усещането, че всичко е наред“, казва тя. 

Ако детето се притеснява в училищния двор, застанете така, че да ви вижда. Усмихвайте се окуражаващо , помахайте. Казвайте му

колко го обичате

колко сте горди с него, как то е много специално за вас и винаги ще бъде такова.

След събитието у детето се е създал истински емоционален вихър. „Много е важно да му позволите той да намери отклик. Говорете с него, оставете го да споделя да изрази емоциите си, задавайте въпроси, вслушайте се в неговите нужди, опитайте да разчетете онова, което думите не казват, особено ако детето е тъжно или изплашено. Не пресирайте децата това да се случва в първия момент, в който искате. Детето се предразполага и

ако се усети  разбрано

то ще се разгърне“, казва Пенка Койчева.

„Децата ще попият емоциите, които ще се отразят върху възприeмането на училищната среда. Говорете предварително, но без присъствиетона детето, с класния ръководител, медицинското лице, психолога, логопеда,.ако детето има специална потребност, заболяване, особености в хранителен и двигателен режим и др.”, съветва Пенка Койчева.

Тя допълва, че адаптацията е процес, който се случва във времето. „Тя може да се прелива в етапи и състояния. Търсете обратна връзка от учителите на детето, но най-добрата такава дава самото дете. Бъдете негов приятел и опора. Потърсете своевременно психологична подкрепа при необходимост“, казва още тя.