Никога не бъркайте движението с действието

117 години от рождението на Хемингуей

Етикет | 2016-07-21

На 21 юли 1899 година е роден Ърнест Хемингуей. Днес се навършват 117 години от рождението на един от най-значимите американски писатели, автор на романи и кратки разкази. Той е работил и като журналист. Носител е на Нобеловата награда за литература (1954 г.) и награда Пулицър през 1953 г. за повестта му „Старецът и морето“. Хемингуей е част от така нареченото „изгубено поколение“ – група от американски бележити литератори, които живеят в Париж и други европейски страни в периода от края на Първата световна война, до Голямата депресия.

Ърнест Хемингуей (Ърнист Милър) е роден в Оук Парк, Илинойс, САЩ, в силно религиозно протестантско семейство. Семейството е голямо – Ърнест има 4 сестри и по-малък брат. Хемингуей е 30-годишен, когато баща му се самоубива заради заболяване от тежка форма на диабет и изгубване на голяма парична сума.

Баща му, д-р Кларънс Едмъндс Хемингуей, отрано го учи да обича живота сред природата. Ърнест израства любител на лова, риболова, бокса и спортовете на открито. Той се отличава с изключителна физическа сила и издръжливост, но често претърпява злополуки и има сериозни здравословни проблеми поради

вкуса си към екстремните изживявания

и факта, че постоянно се излага на опасности. Майка му, Грейс Хемингуей, отрано забелязва у сина си прояви на агресивност, самоувереност и смелост, както и склонността му към преувеличаване.

Като дете Хемингуей посещава държавни училища в Оук Парк и публикува най-ранните си разкази и стихотворения в училищните вестници. При завършването на средното си образование през 1917 година, работи шест месеца в Канзас Сити като репортер за „Канзаска звезда“ (The Kansas City Star).

По време на Първата световна война Хемингуей се записва доброволец и

става шофьор на линейка

в Италия. На 08. 07. 1918 година е ранен сериозно в крака от експлозия на мина при Фосалта ди Пиаве (получава 237 отделни рани по крака си) и два пъти е награден за храброст от италианското правителство, защото въпреки болката, успява да спаси един италиански войник. Докато се възстановява от раните си, Хемингуей започва връзка с американската медицинска сестра Агнес фон Куровски, седем години по-възрастна от него. Първоначално те имат намерение да се оженят, но през март 1919 г. Агнес изоставя Ърнест заради друг. По късно

тяхната любовна история вдъхновява Хемингуей

да създаде романа „Сбогом на оръжията“ (1929 г.), филмиран за първи път през 1932 година с участието на Гари Купър и Хелън Хайес. Втората филмова версия е от 1957 година.

След войната Хемингуей работи за кратко като журналист в Чикаго. В края на 1920 година среща Елизабет Хадли Ричардсън която е осем години по-възрастна от него. След една година те се женят в Методистката църква в Хортън Бей, Мичиган. В края на 1921 година младото семейство се установява в Париж.

Хемингуей и Елизабет Хадли се развеждат през 1927 година и същата година той се жени за Полин Пфайфър, редактор на модно списание. През 1937 година той наблюдава Испанската гражданска война. В Мадрид среща Марта Гелхорн, писателка и военен кореспондент, която през 1940 година става негова трета жена.

Същата година Хемингуей

купува къща в околностите на Хавана, Куба

Първите години след сватбата му с Гелхорн са щастливи, но той скоро осъзнава, че тя не е домакиня, а отдадена на кариерата си журналистка. Разводът им през 1945 година е горчиво разочарование и за двамата. През 1946 г. Хемингуей се връща в Куба. След като Гелхорн го изоставя, се жени за Мери Уелш, кореспондентка от списанието „Тайм“, която той среща в ресторант в Лондон през 1944 година.

Хемингуей прекарва голяма част от времето си в Куба. Той поддържа режима, но когато животът става твърде труден, се завръща в Съединените щати.

През 1960 година Хемингуей е хоспитализиран в клиниката Майо в Рочестър, Минесота, за лечение на депресия и е изписан през 1961 година. На 2 юли 1961 година се самоубива с любимата си пушка в дома си в Кечъм, Айдахо.

Работилница за отличници „Етикет“ публикува някои вдъхновяващи мисли, които ни завеща Ърнест Хемингуей.

Човек може да бъде унищожен, но не и победен.
***
Днес – това е само един от дните, които трябва да изживеем. Но какво ще се случи в бъдещите дни, това ще зависи само от това, което направим днес.
***
Ако писателят добре знае това, за което пише, той може да изпусне много от това, което знае. Величавостта на движението на айсберга е в това, че той само в една осма от общата си част се извисява над повърхността на водата.
***
Всички добри книги си приличат по едно нещо – те са по-истински, отколкото, ако се бяха случили наистина.
***
Щастието при интелигентните хора е най-рядкото нещо, за което знам.
***
Ако двама се обичат един друг, това не може да има щастлив край.
***
Всичко, което е далече от морето, е провинция.
***
Никога не бъркайте движението с действието.
***
Добре е, когато пътешественикът има крайна цел. Но в края на краищата важно се оказва самото пътешествие.
***
Храбростта – това е благородство в трудна ситуация.
***
Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.
***
Няма по-верен приятел от книгата.