Доброто е господар на човешкото сърце...

139 години от рождението на Елѝн Пелѝн

Етикет | 2016-07-18

Димитър Иванов Стоянов, по-известен с псевдонима Елѝн Пелѝн, е роден на 18 юли 1877 година в село Байлово, Софийска област. Днес се навършват 139 години от рождението му. Земният му път приключва на 3 декември 1949 година в София.

Централно място в творчеството му заема животът на българското село. Това е и причината да остане в българската литературна съкровищница като „певец на българското село“.

На него е наречен град Елѝн Пелѝн, който се намира близо до родното му село. Името му носи морският нос Елѝн Пелѝн в Антарктика.

Корените

В началото на XIX век прадядото на Елѝн Пелѝн, Станьо от панагюрското село Поибрине, се заселва в пустото тогава землище на село Байлово, намирайки го подходящо за скотовъдство. Скоро довежда и семейството си. След това нов живот в селото вливат и още множество поибренци, вакарелци, беличани и др. Синът на Станьо, Иван, станал и пръв учител в селското училище. Жителите на възроденото село, най-вече родът на писателя, се отличавали с буден възрожденски дух и предприемчиво родолюбие.

Училище вкъщи

Кръщелното име на Елѝн Пелѝн е Димитър Иванов Стоянов. Той е едно от единайсетте деца в семейството на Иван Стоянов, по-известен като Йото Варджията, и Стоянка Иванова. Според историите на съвременници на семейството, Йото Варджията изхранвал семейството си основно, като продавал вар на пазара. Винаги на връщане купувал книга. Така събрал една много богата библиотека в собствения си дом. Там отворило врати и първото училище в околността. Бащата сам плащал заплатите на учителите. Там изучил и своите деца, като нито едно от тах не останало неграмотно. Имал проект за вятърна мелница, който по-късно е отразен в разказа на Елѝн Пелѝн „Ветрената мелница“.

От Байлово към София...

Нали си представяте душевността на едно дете, родено и отгледано в такава среда на обич и свободолюбие, където и най-малката искра на креативност била забелязвана и насърчавана? Представете си колко трудно е, когато едно такова дете, каквото дете е бил Елин Пелин, попадне по-късно в обичайното училище, при всички останали.

Ученически години

Малкият Димитър така и не успява да се адаптира и да влезе в традиционните рамки в нито едно от шестте  училища, където бил преместван. Постоянно го наказвали и изключвали ту от едно, ту от друго училище. Сладкодумният разказвач не успява да завърши гимназия. Първи гимназиален клас учи в София, след това е  преместен в Златица, после отива в Панагюрище, след това отново София, после Сливен. Докато би трябвало да е на училище, той изкарва своите дни в Библиотеката, нощите – вкъщи над книгите. Забележките към него били, че не проявява никакъв интерес към уроците, а непрекъснато чете и пише. Учител е в Байлово. През 1896 прави опит да влезе в Рисувалното училище. Рисуването, наред с четенето, била една от големите му страсти. Не е приет и се връща в Байлово, където през следващите две години пише първите си сериозни произведения. От есента на 1899 се установява в София.

Работилница за отличвици „Етикет“ публикува цитати от негови произведения.

„То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш - тялото желязно, а душата – гнила“, от „Спасова могила“.

„Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро“, от „Пророк“.

„Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си“, от „Пророк“.

„Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя“, от „Гераците“.

„Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.“, от „Гераците“.

„Ей, хора, тая беда за вас е малко! Чумата, чумата ви се пада! Потънахте в грехове до шия, продадохте душите си на дявола, забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога… Сега сърбайте каквото сте дробили! Думах ви да подновим параклиса под село – не искате! Теглете сега!“, от „Напаст божия“.

„Всичко, всичко тъне в кал – и души, и сърца, и умове, и хора, и говеда, и всичко… Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Нито криле има, нито простор има… А поробената душа иска да живее волно, широко и пълно… Волно, широко и пълно! Каква смисъл съдържат тия думи?”, от „Кал“.