Показват сърцето на Вазов

На 9 юли почитаме с венци рождението на Народния поет

Етикет | 2016-06-29

Стъкленицата със сърцето на Иван Вазов ще бъде показана от 2 до 9 юли в къщата музей на поета в София. Това съобщиха от Националния литературен музей. Тя може да се види от посетители в къщата музей на големия писател на ул. „Иван Вазов“ №10 в столицата. Тя ще работи с извънредно работно време от 2 до 9 юли, от 10 до 19 часа.

„На 9 юли, когато е рожденият ден на поета, каним всички да поднесат венци и цветя в 11 часа пред паметника на Иван Вазов на ул. „Г. С. Раковски" в столицата“, се казва още в съобщението.

СЪРЦЕТО НА ПОЕТА

„Безкраят Вазов" ни позволява всяка година да откриваме красиви или печални, житейски или книжовни поводи, за да се вглеждаме в необозримостта на

словесния му необят

да си припомняме знакови и знаменателни събития от недалечната история на България, защото и литературните творби, и житейският път на Иван Вазов са вградени в тази всеобща памет.

На 9 юли т.г. се навършват 166 години от рождението на поета, съвсем неюбилейно число, за разлика от годишнината на неговия музей, най-първият, най-старият български литературен музей, открит преди 90 години. Домът на Вазов още приживе на поета се превръща в

поклонническо място

за българите, остава си такова и до днес – тук идват стотици деца, родени с благословията на стихотворението „Аз съм българче", стотици хора, които искат да се потопят в съхранената атмосфера на духовна патина и посветено слово, или просто мълком да се поклонят на националния ни писател.

Идват и мнозина, обзети от всевъзможно, често нездраво любопитство, за да разпитват за твърде личните подробности, с които обраства всеки национален мит, какъвто несъмнено е и Иван Вазов. Мнозина задават въпроса за

смъртта на поета

и за сърцето му, запазено в стъкленица.

Иван Вазов издъхва в семейната трапезария от масивен инфаркт в ранния следобед на 22 септември 1921 година. Сестра му – Въла Вазова, описва подробно последните мигове на поета. На следващия ден при направената от д-р Кубрат Каракашев в присъствието на д-р П.И. Стоянов аутопсия, сърцето и мозъкът са затворени и

съхранени в стъкленици

тялото е балсамирано и изложено за всенародно поклонение в храма „Света Неделя" от 24 до 28 септември.

В навечерието на 9 юли и в годината на музейния юбилей искаме, макар и за преброени дни, да удовлетворим и това любопитство.
Едва ли ще сложим край на множеството спекулации и непочтителния интерес към живота и смъртта на Иван Вазов, който продължава да бъде „любим обект" и на жълтата преса, която описва, дописва, измисля и

обругава кощунствено

живи и мъртви. Желанието ни е различно и навярно е в съгласие с желанието на Вазовите близки и съвременници, които са взели решението да запазят и част от тленната плът заедно с нетленността на Словото.

Скръбта на 22 септември 1921 година е била толкова всеподавяща и огромна, защото народът в своята първозданна и чиста наивност е усещал, че

осиротява без своя Поет

Показвайки СЪРЦЕТО НА ПОЕТА ние искаме да покажем, че тази сиротност не свършва и днес, че и сега сме част от нея, защото сме част от Вазовия словесен безкрай, че продължаваме да живеем във Вазовата „Нова земя".

В есето си „Смъртта на Вазов" поетесата Мирела Иванова, дългогодишен уредник на къщата музей на националния ни писател в София, казва: „Вазов умира от инфаркт на 71 годишна възраст, пръска се сърцето му

побрало всичките български епохи

които е провидил, описал и изстрадал. Затваря се кръгът от "Тъгите на България" до "Не ще загине", макар и доста по-рано поетът да е обзет от страшното си прозрение - "разгром на своя свят дочаках" – и дори да го е приел. Обожаван и ненавиждан, средоточие на народното упование, духовна държава в държавата, Вазов побира във високата си, изправена и монолитна фигура всевъзможните противоречиви български енергии. Той има толкова

невъзможно сгъстен и напрегнат живот

умножен поне по две от писателския му кръст, не спира да работи, не спира да обича – и как да издържи сърцето му? Как да понесе народното признание? Как да понесе погрома подир националните катастрофи? И едновременно любовта в залеза на дните си? И да ги възпее...".

Автор: Национален литературен музей