Диджей спасява живота на непознати

Благородникът, който дарява кръв

Стефка Зашева | 2016-05-23

23 май е Световният Работилница за отличници „Етикет“ представя млад мъж дарява кръв на всеки три месеца. Безвъзмездно и безусловно. Без капка комерсиалност. Неговата цел не е да вземе купончето за хранителни продукти, които се полагат при такива случаи. Неговата цел не е и да вземе болничен лист, за да изклинчи от работа. Той го прави, защото така го усеща. Защото го иска. Отива в болницата и подава ръка. За да дари кръв. За помощ и подкрепа на човек в беда. За непознат.

Неговото име е Марек Николов.  Роден е и е отрасъл в Дупница, но този 30-годишенн мъж е познат из цяла България. И отвъд нея. Заради

пословичната си скромност

не би признал, но в родния град, името му предизвиква вълни от положителни емоции и вълнения, особено сред по-младите фенове. И това е съвсем обяснимо, защото Марек е диджей.

На въпрос за кого трябва да дарява кръв, отговаря: „За някого. Не знам. Просто дарявам. За някого, който има нужда от този дар”.

Започва да го прави преди осем години. Бил 24-годишен. Тежък рак повалил майка му на легло. „Тогава разбрах, че в България няма кръв. Тук е много трудно да се намери кръв. Хората не се сещат да даряват. Акциите по кръводаряване са рехави и сигурно не са интересни, за да реши един млад човек да прегърне идеята. Това възпитание трябва

да започне още от училище

от семейството... Сега хората даряват само, когато техен близък е в нужда”. 

Спомня си, че докато майка му била на легло, няколко месеца тичал като луд да купува кръв. „Молих се, исках, търсех. Намирах предимно на черно. За по 120-140 лева. Купувах непрекъснато, по няколко банки. Всеки ден. Това беше единственото спасение за нея. Само така можех да я поддържам жива”, връща лентата назад Марек.

Лекарите в Дупница обаче, не успели да я спасят. Въпреки че направили всичко възможно. „Тогава разбрах какъв огромен проблем имаме в България. Липсва ли кръв, липсва живот, човешки живот”.

След като починала майка му, Марек започнал да дарява кръв. Решил, че оттук насетне с това ще

може да помогне

на онези, които се нуждаят. Има право да дарява на всеки три месеца. „Чакам да си ми дойде датата и отивам. Не ми пречи. Отнема ми най-много половин час време от деня, а когато датата, в която трябва да дам кръв ме завари извън Дупница, търся кръводарителски център там, където се намирам, според работата ми – днес съм тук, утре някъде по света”, разказва Марек.

 Иначе, от пръв поглед личи, че обожава и работата си като диджей. Професията му е интересна, а това, с което се занимава му доставя огромно удоволствие. Договорите му включват участия нашир и надлъж. Но, и без да го каже е ясно - най-много му харесва да доставя удоволствие на околните. Не само чрез работата си зад пулта. Признава, че му харесва да пътува. "Динамиката ме вдъхновява, монотонността обаче ме убива. Бездушието ме обезкуражава напълно", казва Марек. Въпреки че не е песимист, не може да си обясни

човешкото безразличие

и липсата на отношение от обществото за спасяването на човешки животи. „Утъпканият път на овчедушното бездушие води единствено към кланицата. Уж сме общество, а сме безразлични към чуждата болка. Собствената територия се брани, чуждото – с него каквото стане... Не може така... Аз съм избрал друг път за себе си”, категоричен е младежът.

Признава, че навсякъде, където отиде, търси възможност да вкара идеята за кръводаряването и на всички онези случайни хора, с които животът го среща. Не се е отказал да вдъхновява и да насърчава свои приятели да даряват кръв. "Бавно се случват нещата. Важното е, че най-близките ми приятели вече даряват редовно. Благодаря им. Актът на кръводаряване трябва да става с убеждение. Трябва да си убеден, че

искаш да помогнеш на някого

да знаеш и да помниш, че някой в този момент има крещяща нужда точно от твоята помощ. Точно сега. Точно тук. Нямаме такова мислене за съжаление. Нямаме такава култура. Човек за човек сега не е брат, но защо трябва да е враг..., пита Марек.

Спомня си за мобилните кръвни центрове, които навремето шествали из градчето да подканват към кръводаряване. "Обикаляха, с бус, предполагам, че са били от БЧК... Но прекрасно. Все някой ще се сети да влезе, да даде кръв. Сега и това го няма. Ако го има - е толкова рядко, че не знам дали е достатъчно. Хората, които имат нужда са много. Когато майка ми се нуждаеше, аз имах финансова възможност да купувам кръв. Ами ако нямах? Какво става с тези хора, които нямат възможност?”, вълнува се Марек. Допълва, че ако 10 човека дарят кръв, това са почти 4 литра и половина. „А представяте ли си 100 хиляди да дарят?! Ами 1 милион... ”, изчислява разпалено Марек.

Както беше припламнала изведнъж, искрата в очите му бързо угасна - „Мечти” и махна с ръка, за да пропъди дръзките си мисли.

Това е Марек Николов. DJ Марек. От Дупница.

Един млад мъж, който на всеки 60 дни, в продължение вече на осем години, отива в кръводарителския кабинет. За да подаде ръка. На някого. На някой непознат.

Дарява своята Любов, дарявайки част от себе си.

Дарява я точно такава, каквато е самата Любов.

Безрезервна. Безусловна. Пълна.