140 години безсмъртие

На 17 май Ботевата чета стъпва на Козлодуйския бряг

Етикет | 2016-05-17

„След обяд на 20 май 1876 г. ден, в който Ботевата чета беше разбита при "Волът" във Врачанския балкан и сам Ботев падна пронизан от куршума на черкезката потеря, командувана от свирепия черкезки първенец Джамбалазът, на левия бряг на Искъра, срещу Лютиброд, стояха куп жени лютибродчанки“. Така започва Иван-Вазовият разказ „Една българка“. На 17 май, преди 140 години, четата на Христо Ботев стъпва на Козлодуйския бряг.

При подготовката на Априлското въстание през 1876 г. до началото на май се предвижда войвода на подготвяната чета в Румъния да бъде Филип Тотю. Той обаче намира начин на 9 май (стар стил) да отклони оказаната му висока чест.

За нов войвода е избран Ботев, който бързо

изработва план за действие

и само за една седмица го осъществява. Той нарежда на четниците да се съсредоточат в дунавските румънски градове Браила, Калараш, Олтеница, Зимнич, Корабия, Бекет и Търну Мъгуреле и там да чакат нова заповед. Всички трябва да се представят за градинари, пътуващи за Австро-Унгария, а оръжието, снаряжението и четническите дрехи да опаковат в сандъци като градинарски инструменти.

“Радецки” е австро-унгарски кораб, който

спира във всички пристанища

по двата бряга. За Ботев обаче е по-важно, че австро-унгарските параходи се ползват с правото на дипломатически представители на територия в дадена страна да се подчиняват на законите само на своята страна, така че турските власти не могат да извършат проверки на качили се в Румъния пътници. Това гарантира сигурността на четата, макар и не напълно.

От съображения за сигурност Христо Ботев споделя целия си план само с най-близките съратници. Четниците

не са знаели предварително

къде ще слязат, много от тях не се познавали или поне не показвали, че се познават помежду си.

Известието, че трябва да се качат на “Радецки”, е съобщено на четниците в последния момент. За да не предизвикат подозрение, всички пътуват с билети чак до Кладово, макар че те са няколко пъти по-скъпи. Самият Ботев се качва на парахода в Гюргево в неделя в три часа след обяд на 16/28 май 1876 г. и се настанява в първа класа. Около него небрежно са разпръснати

румънски и френски вестници

На 17 май сутринта в Бекет слизат последните изпращачи на четата. По тях Ботев праща информацията до френските вестници.

Завземането на кораба става по обяд в понеделник, 17/29 май. Ударният отряд е разделен на шест групи. Първата от тях трябва да арестува капитана, втората – да завземе машинното отделение, третата – да охранява корабната каса, четвъртата – да изолира екипажа.

В същото време трябва да се даде командата “На оръжие!” на останалите четници, за да си

облекат униформите и да се въоръжат

Планът е изпълнен точно и бързо. Първоначално четниците довеждат при Ботев помощник-капитана Катерино Дойми. Ботев му връчва своя ултиматум да предаде парахода, написан на френски още в Гюргево.

Когато съобщават на Енглендер, че пасажерите във втора класа вадят оръжие, той отива да види какво става, без да подозира за какво става дума. Четниците го арестуват и го завеждат при Ботев.
Разговорът се води на френски, език, който Ботев владее зле, но достатъчно, за да обясни намеренията си на капитана. Според показанията на Енглендер войводата го заплашил със сила и че има човек, който може да се справи с машините. При тези обстоятелства капитанът сметнал съпротивата за излишна.

След

благоразумната капитулация на капитана

никой от хората на борда не пострадва, макар че сред пътниците е и видинският каймакамин. През следващите няколко часа войводата прави преглед на четата и обяснява на всички, че отиват в България, а не в Сърбия. Дотогава по конспиративни съображения на много четници е казано, че целта им е да отидат в Сърбия, която се готви за война с Турция.

На Козлодуй четата слиза по една дъска,

пада на колене и целува българската земя

Турската погранична стража, учудена от необичайното спиране на парахода, се приближава и влиза в престрелка с четата – един граничар е убит, а четниците продължават пътя си към Врачанския балкан, където Ботев и повечето от тях намират смъртта си.