Св. Георги ръси с роса за здраве

Всяка капка е жълтица

Етикет | 2016-05-06

Денят на свети Георги Победоносец честваме на днешния 6 май. Гергьовден е и за Ден на храбростта и българската армия. Отбелязва се също и като празник на овчаря.

Това е един от най-големите пролетни празници, съвпадащ с разцвета на природата. Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт – млякото.

Централен момент в обредността е задояването на овцата, която първа се е обагнила през годината. Тя се

окичва с венец

от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец. Същият венец се окачва и на вратата на кошарата. Задояването на млякото прави млада жена. На менчето, в което се дои млякото се привързва китка цветя с червен конец. Първа запива млякото младата жена, за да се раждат повече женски агнета.

На Гергьовден за пръв път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете. То също се окичва със зеленина – чесън, бук, глог, коприва.

Тревите, цветята, разлистените клонки заемат съществено място в гергьовденската обредност. Затова в утрото на празника къщите, градините, стопанските помещения осъмват окичени с букови клонки, с клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дърво.

Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и

обреди за прогонване на злото

което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма – чесън, коприва, глог, къпина.

Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава "играе" заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден,

ще бъде здрав

през годината.

На Гергьовден се прави празнична трапеза. Тя обикновено е общоселска. Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир. След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.
          Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите“, а после хукват да бягат, като децата

ги замерят с трохи хляб

за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора̀“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата.

Веселието е задължително по време на целия ден.

Честит празник на всички, които носят името на светеца!