Априлската епопея

140 години от избухването на въстанието

Етикет | 2016-05-02

Панагюрище отбелязва тържествено 140 години от избухването на Априлското въстание. Тържествата се провеждат на 1 и 2 май.

Масовото въоръжено въстание от 1876 година на българите в Османската империя, макар и жестоко потушено, е повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията й са първото международно признание на правото на българите

да имат своя държава

в етническите си граници. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до Освобождението. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България, то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България, разрешен с Руско-Турската война.

Априлското въстание изиграва и ролята на буржоазно-демократична революция, която е последвана от война, в случая Руско-турската, с което се

слага край на османския феодализъм

а новосъздадената българска държава поема по пътя на капиталистическото развитие и отваря вратите за развитие на буржоазията.

Априлското въстание избухва преждевременно на 20 април, по стар стил, в Копривщица. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение.

Първият изстрел на Априлската е попея е даден на Калъчевия мост в Копривщица. Въстанието е подготвено в рамките на едва 1 – 2 месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му. То не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от

усилията на неколцина апостоли

Българският революционен централен комитет (БРЦК) подготвя в Румъния чета, оглавена от Христо Ботев, чиято цел е да подпомогне въстанието във Врачанския революционен окръг. Числеността и наброява 205 души. Ботев известява телеграфически френски и швейцарски вестници за българското въстание и за преминаването на въоръжен отряд от българи, които отиват да се бият за свободата на родината си.

На 17 май 1876 година четниците превземат командването на парахода „Радецки“ и го заставят да спре до българския бряг при Козлодуй, където слизат и параходът отплава без проблеми. В района на връх Таушаница четата е нападната от башибозук и черкези. Съотношението на силите е около 10:1 в полза на турците. Ето защо, четата се отправя към връх Вола и заема отбрана по височините Камарата, Купен и Околчица. През целия ден неколкократно са отбити атаките на противника. Вечерта боят затихва и Христо Ботев, заедно с щаба, се събират около една скала, за да решат действията на четата за следващия ден. В това време

с единичен изстрел е убит войводата

В хода на въстанието църквата „Света Неделя“ се оказва последната крепост на разбунтувалите се българи от Батак. Епизодът остава в историята като Баташкото клане. Според различни оценки, между 1400 и 5000 души от селото са избити. През 2011 година Светият Синод взе официално решение за канонизацията на загиналите. Историята е запазила само някои от имената на баташките мъченици – това са зверски убитите местни свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Тошев, запазени са имената и на някои от избитите в Батак - Иван, Илия и други. Сред известните имена на новоселските мъченици са тези на двамата свещеници – Никола Барбулов и Георги Дългодрейски, както на седем монахини и на една мирянка.