Охладено агнешко и зелени гарнитури

Без картофи и ориз след поста

Цветелина Терзиева | 2016-05-01

Проф. Донка Байкова е водещ специалист по хранене и диетика. Завежда катедра „Превантивна медицина” в Медицинския университет в София. Автор е на над 300 научни труда в областта на метаболизма и диетотерапията на болестите. Работилница за отличници „Етикет“ публикува нейните съвети за хранителния режим след Великденския пост.

Проф. Байкова, след великденските пости какъв хранителен режим трябва да спазват хората?

Най-важното е да преминат към празничния модел на хранене внимателно, постепенно, с включване в отделните хранителни приеми поетапно на един “нов” вид животинска храна, отсъствала от менюто през предишния 40-дневен пост. Аз лично препоръчвам на сутрешна закуска с чая, кафето или плодовия сок да похапнем парче козунак. Той като печиво съдържа много и различни съставки от животински произход. Имам предвид – и мляко, и много яйца, и масло, и ядки, и захар и сухи плодове. Това го прави  високоенергийна концентрирана храна, поради което трябва да се приема самостоятелно. В 10 часа, когато всички членове на семейството са се събрали, можем да се чукнем с красиво боядисаните ни яйца - като подкрепителна закуска. Добре е, да се насладим на този наш шедьовър на изкуството самостоятелно, а и да се порадваме на радостта в очичките на децата ни. Яйцата са концентрирана белтъчна храна и ако не са приръствали дълго време в храненето (на по-възрастните членове на семейството), трябва да се включат внимателно. Жълтъкът е богат, освен на белтъци, също така - на мазнини и холестерол и за да не натовари рязко жлъчно-чернодробната система, е препоръчително приемът му да стане дозирано и внимателно.

Как трябва да изглежда празничният обяд?

На обяд семейната трапеза ще е отрупана с много и различни по цвят кулинарни ястия и десерти, но аз лично предлагам да подберем в празничното ни меню красиви, цветни и леки произведения на кулинарното ни изкуство. Месото, което е било изключено (по традиция) 40 дни, е добре да се гарнира с леки зеленолистни зеленчуци, а не с концентрирани храни (като ориз, картофи и т.н.), за да подпомогнем храносмилателната система да го обработи и усвои по-лесно. Информираната домакиня приготвя месото със сезонни зеленчуци (такива, каквито са били консумирани през 40-дневия пост) – спанак, лапад, зелен лук, джоджен, магданоз, чесън и др. Подобни зелени гарнитури обогатят и разкрасят  трапезата ни, а едновременно с това не натоварват храносмилателната ни система.

Има ли неподходящи храни?

Ясно е, че няма забранени храни, но въпреки това, бих изразила личното си становище на специалист, че на Великден не е удачно да сервираме обилно нишестени (въглехидратни) храни като картофи, ориз, питки, баници и т.н. Аргументацията ми е, че за всеки вид хранителна съставка (белтъци, въглехидрати, мазнини) храносмилателните жлези отделят съответни ензими за разграждане. Когато е налице свръхкомбинация и свръхколичесто на различни видове хранителни вещества, храносмилателните органи (стомашно-чревен тракт, задстомашна жлеза и жлъчно-чернодробна система) са поставени в режим на “свръхработа”. А всеки орган в човешкото тяло, при подобни условия на функциониране, е в риск да отключи съответен болестен процес. Казвам – в риск. За храносмилателната система това са най-често възпалителни проблеми – болков синдром, обостряне на съществуващи хронични гастрити, колити, ентероколити, жлъчно-чернодробни реакции, хипертонична или сърдечна криза и т.н. По тези причини, по време на празници е добре, кулинарните шедьоври, приготвени с любов от домакинята, да се приготвят, сервират и отсервират и малко повече здравна информираност. 

Какво бихте ни посъветвали?

Бих препоръчала отделните видове ястия и кулинарни изделия да се предлагат поетапно и да се отсервират след известно време, защото човек е гладен не само със стомаха и червата, но и със зрителния си анализатор – очите. Ако всички храни и кулинарни изделия стоят пред очите ни дълги часове на обедната трапеза, ние все ще дъвчем нещо, а сигналите на пренасищане, които ще получи мозъкът, ще ни алармират с известно закъснение. Съответно реакциите на храносмилателните органи също ще бъдат като последействие на преяждането. Бих препоръчала още агнешкото месо да не го консумираме топло, а леко охладено, за да изкристилизират лоените капчици на стайна температура и с ножа да ги отстраним. Не е необходимо да поглъщаме голямо количество твърди животински мазнини, защото същите са трудносмилаеми и натоварват функциите на панкреаса и жлъчно-чернодробната система. Да не забравяме, че през този празничен ден ще ни се иска  и към 16 часа да консумираме отново филийка козунак или яйчице със следобедното кафе (или чай).

Имаме ли нужда от движение?

Със сигурност. Препоръката ми е да приключим ритуалния обяд не преяли, а да разчитаме на празнично настроение и на други фактори. Да изпием чаша ароматно кафе или чай, да поговорим, да погледаме снимки, телевизия, семейни филмчета, да се разходим в парка и да не забравяме, че ни чакат и вечеря, и втори празничен ден. Колкото до вечерята на Великден – бих препоръчала тя да е по-лека – например шопска салата, зелена салата с яйце, таратор или нещо подобно. Някои ще предпочетат да завършат празника пак с месо. Не е проблем, но ако количеството е малко. 

А на втория ден от празника?

На следващия ден сценарият се повтаря. Тогава обикновено празнуваме в по-разширен кръг. Обикновено през втория ден на Великден ни гостуват или ние гостуваме на приятели, близки. Излизаме от семейната атмосфера, като отново ни предстоят трапези и почерпки. Затова препоръката ми е да бъдем по-внимателни с концентрираните храни. Традиционно закуската на втория ден от Великденските празници пак е филийка козунак – може с кафе, може – с мляко или с какао, т.е. – включваме млякото (ако предишния ден не сме го направили), което е отсъствало 40 дни от менюто на постещия човек. И така, постепенно преминаваме към обичайния си модел на хранене – заредени с настроение и добър биотонус.