Дни на безусловната любов

Христос чувства болката на човека

Етикет | 2016-04-30

Всяка година православните християни очакват със смирение Великден, за да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството. През Страстната седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва – в страдание, болка и любов, и го показва чрез Възкресение.

В настъпващите дни преди Великден всеки трябва да почувства великата Божия любов в душата си. Най-големият проблем на човека, или поне един от големите проблеми, е, че не чувства любов. Някога през живота си сме били

наранени от хора, които сме обичали

или те самите не са ни обикнали, когато ние сме имали нужда от това. Очаквали сме едно, а са ни дали друго, и в един момент сме били предадени.

Затова Страстната седмица представлява възможност да почувстваме великата любов, която съществува в Бога. Затова страдащите чувстват болката на Христос, затова Христос чувства болката на човека. Това е седмицата на великата любов. Най-голямата празнота в нашия живот е тази – искам някой да ме възлюби, да ми съчувства и да мисли за мене. И Христос казва, че Бог толкова много възлюбил човека, че  отдал Своя Единороден Син, за да Го възлюбим и ние, да Му се доверим и да живеем.

Това е Страстната Седмица, седмицата на безкрайната Божия любов. Отвъд събитията, които ще видим и и от които ще се трогнем, трябва да чувстваме как тази

празнота на душата ни се запълва

и тогава ще можем да кажем, че тази седмица е имала смисъл и нашето сърце някак се  е открехнало. Христовият Кръст не е нещо, случило се само веднъж. Христос бил разпнат веднъж, но целият Му живот бил Кръст, болка и подготовка за този последен момент.

Повод за всички тези събития от Страстната Седмица е възкресяването на св. Лазар. Това било поводът и така името на Христос се разчуло и навсякъде достигнал слухът, че Той направил страшно чудо – възкресил четиридневен мъртвец. Оттогава хората искали да видят и Христос, и Лазар и от омраза към Лазар поискали да унищожат и Господа. Повод за всичко е завистта, омразата и неприязънта. Много пъти не понасяме любовта, която някой показва към нас. Не понасяме някой просто да прави някакво добро. Нещо му става на човека и

не понася щастието на другия

Другият ни е виновен.

На Велики понеделник Иисус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се тълпа. Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в гнева си Божият син прекатурил масите на търговците. Затова на Велики вторник Иисус прекарал в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение.

В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника. На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, предимно от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве.

На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме. Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнството Причастие.

След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!" После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се

пролива за прощение

на греховете".

След причастието Христос казал пред своите ученици, че ще бъде предаден. Велики четвъртък е и най-очакваният ден през Страстната седмица от децата, защото се боядисват яйцата за Великден.

На този ден се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в червено. С първото боядисано яйце, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота. Велики петък, известен още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Иисус Христос, и е посветен на неговите страдания.

На Велики петък не се прави нищо – разрешено е само да се рисуват боядисаните вече яйца. На Разпети петък не се яде нищо, пие се само вода. Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб. Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравят с "Христос воскресе!", а отговорът е "Воистина воскресе!".