Книгата ви говори, но трябва да я слушате

23 април е символична дата за световната литература

Етикет | 2016-04-23

Световния ден на книгата и авторското право отбелязваме на днешния 23 април. Той е определен за честване от ЮНЕСКО. С празнуването на този ден в целия свят ЮНЕСКО се стреми да насърчава четенето, издателска дейност и защитата на интелектуалната собственост чрез авторското право. Денят е празнуван за първи път през 1995 година.

23 април e символична дата за световната литература. На този ден през 1616 година са починали Сервантес, Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега. Това е биографично свързана дата и за други изтъкнати автори като Морис Дрюон, Халдуор Лакснес, Владимир Набоков, Жозеп Пла и Мануел Валехо.

Това прави естествен избора на Генералната конференция на ЮНЕСКО в този ден целия свят да отдаде почит на книгите и авторите им, насърчавайки всички, и по-специално младите хора, да открият удоволствието от четенето и да зачетат приноса на тези, които допринасят за социално-културния прогрес на човечеството.

Идеята за този празник произхожда от Каталуня, където на 23 април, ден на св. Георги Победоносец, традиционно се подарява книга.

Работилница за отличници “Етикет“ публикува Притча за книгата.

- Учителю, откъде черпиш знания, когато ние четем толкова много книги, а не сме срещали нещата, на които ни учиш.

Учителя отговорил:

- Ще ви кажа. В книгите е написано всичко, Защото там са познанията на самия писател. Но написаното в тях,  трябва да се чете внимателно и да се открива същността на казаното.  Почти винаги хората четат повърхностно и не вникват в посланието на автора.  Виждате ли онзи човек в далечината, който идва към нас?

- Да виждаме го.

- Да поспрем под дървото на сянка и да го изчакаме. Кажете ми нещо за него?

- Ами, май е мъж.

- Не, жена е, защото май носи рокля. - обадил се друг.

- Виждате човека, но не знаете нищо за него. Така е и с книгата. Виждаш я, но докато не я отвориш и прочетеш, нищо не знаеш за нея.

Пътникът приближавал към тях. Бил облечен с дрипава дълга роба.

- Сега може ли за ми кажете нещо ново за него?

- Да, Учителю. Това е мъж на средна възраст.

- Облечен с дрипава дълга роба. Вероятно просяк. - обадило се друго момче.

- Вие вече започнахте за четете книгата, но все още нищо не знаете за нея. Докато не се прочете цялата и не вникнете в съдържанието, не може да се каже, че сте научили нещо.

Пътникът се изравнил със тях.

- Добър ви ден момчета. Добър ден и теб, Учителю!

- Добър ден - отвърнали вкупом всички.

Момчетата се спогледали.

- Вие познавате ли Учителя?

- Не. За първи път идвам по тези места.

- А как разбрахте, че това е нашият учител?

- Логично е. Не носите мотики, за да работите, нито сте с товар, за да сте търговци. Облечени сте по домашно, което ще рече, че сте излезли на разходка извън града, за да беседвате. Ако искахте да лудувате, нямаше да бъдете с по-възрастен човек. Това означава, че той ви е учител.

- Вие сте мъдър човек. Как сте останали толкова беден?

- Мъдрият човек, млади момко, никога не е богат на този свят. Душата е съвестта на човека. Ако искаш да си в съгласие с нея, приготви се за бедност. Е, аз бързам, че господарят набира ратаи, та ще се главя при него на работа.

Пътникът се сбогувал и отминал. Учениците дълго гледали след него без да продумат.

Учителят казал:

- Сега вече прочетохте част от книгата. Разбрахте много за нея, защото се докоснахте до душата на автора. Книгата ви говори, но трябва да я слушате. Прочетената повърхностно книга е като плача на детето. Знаеш, че плаче, но не и защо. Трябва да го почувстваш, за да разбереш. А най-много познания мъдрецът получава от собствената си душа. В нея ще намерите всичко, което не сте срещали в книгите. Когато се научите да разговаряте с нея, ще се научите да разговаряте и с другите души, както и тези на авторите. Сега разбрахте ли как се чете книга?