Че съм осъдена да бъда вечна...


75 години от рождението на Ваня Петкова

Етикет | 2019-07-10

На 10 юли 1944 година в София е родена Ваня Петкова (Хатиджа Садик). Днес се навършват 72 години от рождението на българската поетеса. Тя е и преводач от руски, украински, арабски, арменски, сръбски и испански. Член на Съюза на българските писатели, на Съюза на преводачите в България и на Съюза на българските журналисти.

Литературният дебют на Ваня Петкова е през 1959 година, когато публикува есе и стихотворение във вестник „Средношколско знаме“. През 1967 година тя завършва специалност „Славянска филология“ в Софийския университет.

През 1974-1975 година специализира испански език в Института за чужди езици „Хосе Марти“ в Хавана. Между 1966 и 1968 година работи като редактор в списание „Славейче“, а от 1970 до 1973 година като редактор във външния отдел на вестник „Литературен фронт“.

Преводач е в българското посолство в Хартум, столицата на Судан, през 1969-1970 година.

През 1968 година под нейно съставителство излиза антологията „Съвременни арабски поети“.

Прави множество поетични рецитали в България и чужбина.

Земният път на Ваня Петкова приключва на 26 април 2009 година.

Една от основните забележителности на пловдивското село Езерово, в Родопите, е къщата-музей на известната българска поетеса Ваня Петкова, която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно там са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална българска поетеса. Къщата-музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от Община Първомай. За къщата-музей в Езерово се грижи дъщерята на поетесата – Оля Ал-Ахмед, журналист и преводач от руски, английски и арабски, която има голям принос в културния живот на селото и в региона.

Работилница за отличници „Етикет“ публикува някои от най- нежните стихове на Ваня Петкова, която днес трябваше да навърши 72 години.

П Р О К Л Я Т И Е
Да отидеш със жена в полето
в онзи миг, когато тъмнината
с дъждопад от лепкави къпини пада
и звездите със оси червени звънват
във набъбналия от целувки въздух...
Да отидеш със жена в полето
и да я оставиш непокътната!
А пък тялото ти –
като топъл хляб да вдига пара
и под ризата ти сто щурчета да изгарят,
и след всичко, неначупен да останеш!

Грях си сторил!
Грях голям си сторил.

А тревата тичаше в краката ти
и те теглеше надолу, все надолу,
и увисваше на силните ти лакти
тази нощ като жена безволна.

И се мяташе реката в двата бряга,
хваната и все неуловима.
Ти от себе си безсмислено избяга.
Ти не пожела тогава да ме имаш.

Да отидеш със жена в полето
и жена непроменена да я върнеш,
както е била преди да тръгне.
Ах, дано във камък се превърнеш!
В миг такъв, когато тъмнината
с дъждопад от лепкави къпини пада
и звездите със оси червени звънват
и любов не е любов с пощада!

***

Г Р Е Ш Н И Ц А
Ето - аз съм грешница.

Казвам това, което мисля,
целувам устни, които искам,
и очи с цвят на езеро,
и очи с цвят на лешници
аз до дъно разплисквам.

Ето, аз съм грешница.

Има закони измислени,
които трябва да ме унищожат.
В хиляди листове изписани
мойте присъди тежат.

Алчни ръце се протягат
към душата ми с грешни пръсти.
Безпътни нозе се надбягват
да ме разпънат на кръста.
Хиляда слънца фалшиви
изгарят, за да ме ослепят.
Заливат ме потоци диви
с лава, за да ме претопят.

Но аз си оставам грешница
и след всички враждебни викове
и след всяка грешка
пиша стихове.

***

СИРИУС
Аз сьм Сириус
от сьзвездието Кентавьр.
Блестя сьс най загадьчната светлина
вьрху устните на безсьрдечен мавьр
и вьв тайните луни на любовта.

Аз сьм Сириус!
Самотна и далечна,
всичко в мене е обратно на света.
Мойта болока е,
че сьм осьдена да бьда вечна,
мойта радост е –
да тьрся красота!

Аз сьм Сириус!
Планините ми са гроздове червени
вьв рубините на вино златопенно,
корените пьк корони са при мене
и годината започва не сьс пролет,
а сьс зима черна!
Истината ИСТИНА е само,
щом изльжеш сльнцето изгасва.

Няма думи вьрху мене, няма -
има само погледи мьгливи или ясни.
Аз сьм всичко в любовта, което
ЛУДОСТ И БЕЗУМИЕ наричат,
аз сьм сто сьрца в сьрцето,
ала никой не посмя да ме обича!
Който се допря до мен, на пепел стана,
който ме погледна-ослепя,
който пожела да бьдем двама,
два пьти от мьлния умря!

Аз сьм Сириус!
Самотна и далечна,
тьй обратна на света суров,
че сменила бих стократно свойта вечност
за най-простата в света любов.

Аз сьм Сириус!

Оставете коментар:



Всички публикации на www.etiketbg.net са под закрила на Закона за авторското право. При използването им в други медии е задължително позоваването на сайта www.etiketbg.net.

За контакт с нас:


Не се колебайте да потърсите допълнителна информация, важна за Вас!

0876/522 422

Централен офис:
гр. София - 1408, ж.к. "Стрелбище",
ул. "Мила родина" №34

Филиал:
гр. София - 1408, ж.к. "Стрелбище",
ул. "Дедеагач", бл. 60А, секция E

Филиал:
гр. Русе - 7000,
ул. "Уилям Гладстон" №5

Работилница за отличници "Етикет" ЕООД ©
2016 - 2019