Поискай ръката на любимата!


Празнуваме Лазаровден, наричаме за берекет

Етикет | 2019-04-20

Едва ли има жена, която да не си е представяла как любимият ще поиска ръката ѝ. Предложението за брак в повечето случаи е по-романтичен и красив момент дори от сватбата. Осъзнавайки това, днешните Ромеовци стават все по-изобретателни, за да впечатлят своите Жулиети. Някои избират билбордове, за да попитат половинката си: "Ще се омъжиш ли за мен?". Други предпочитат брега на морето, за да изпишат вълнуващия въпрос на мокрия пясък. Трети вземат на заем сюжет от американските филми, за да пуснат годежния пръстен на дъното на чашата с шампанско. Не са рядкост и предложения за брак в телевизионни предавания, че дори и след театрална постановка. В този случай се вербуват и актьорите.

Така е днес. Но в миналото най-много предложения за венчило са се правели на Лазаровден. Младите момци са избирали именно този празник, за да направят официално предложение на свята избраница или да я поискат за жена от родителите й. И това не е случайно. Тогава се е вярвало, че момиче, което не е лазарувало, няма да се омъжи. Празникът е

женският вариант на коледуването

Вярвало се е, че в женската си разновидност той пази тайнството на прехода, през който всяка девойка трябва да мине, за да стане жена. Той е символ на връзката между детството и моминството. От няколко години традицията предложение за сватба да се прави на Лазаровден се възражда.

Уникални лазарски обредни игри, наречени буенец, са се изпълнявали от Лазаровден до Великден в някои краища на България. Едно време младите момичета се събирали и избирали своя водачка наречена буенек. Обикновено момата – буенец, е облечена с мъжка риза и на главата си има калпак. Избирала се и „булка” за буенеца, малко момиче – между 8 и 10-годишно, с живи родители, което е облечено в

невестинска премяна

и е забулено с було. Те се спирали от къща на къща и изпълнявали обредни песни и танци, благославяйки за здраве и берекет.

Дни преди Лазаровден в цялата страна течала трескава подготовка на дрехи, заучаване на танци, песни и благопожелания. Обредът повелява момичетата да се съберат в малки групи, да се облекат с празнични носии или невестински премени и да обиколят всички къщи, като пред всяка от тях пеят и наричат за благополучие. Всяка стопанка гощавала лазарките и ги дарявала с яйца, които тя боядисвала за Великден.

В село Люляково пък и до днес лазаруват с кукла, направена от кръстачка на чекрък. Независимо от мъжкото си име – Лазар

куклата се облича в женски невестински дрехи

бяла риза, сукман, престилка и пояс, а лицето се забулва с червено було, закичват я с цветя и венци. С нея момите обикалят къщите и пеят за здраве и благоденствие. Стопаните сами подканват лазарките за кой член на семейството да пеят: „Имаме си мома или ергенче, или малко момче, ха да ни изпеете нещо и за него”. Накрая всички отиват на кладенеца или реката да пуснат венчетата си там.

Според поверието - лош късмет чака онези стопани, чиято къща лазарките пропуснат, а девойките, които не участват в лазаруването, няма да се задомят.

Честит празник на всички, които носят името Лазар и неговите производни!

Оставете коментар:



Всички публикации на www.etiketbg.net са под закрила на Закона за авторското право. При използването им в други медии е задължително позоваването на сайта www.etiketbg.net.

За контакт с нас:


Не се колебайте да потърсите допълнителна информация, важна за Вас!

0876522422

Централен офис:
гр. София - 1408, ж.к. "Стрелбище",
ул. "Дедеагач" №28

Филиал:
гр. София - 1408, ж.к. "Стрелбище",
ул. "Мила родина" №34

Филиал:
гр. Русе - 7000,
ул. "Уилям Гладстон" №5

Работилница за отличници "Етикет" ЕООД ©
2016-2019