Учители, не си пишете ниски оценки!


Не трябва да убиваме почивката с работа

Цветелина Терзиева | 2018-04-20

Всеки е виждал снимката с двата бухала, която обиколи социалните мрежи. Тя представя учителя в началото и в края на учебната година. На първото изображение той е с академична осанка, лъскави пера, здраво стъпил на клона. Зад очилата прозира мъдър поглед, а перата са лъскави и подредени. На втората картинка перата са се превълнали в проскубана перушина. Очилата ги няма, а очите издават свръхпреумора и крещяща нужда от почивка. Клонът, на който е стъпил първият бухал, също го няма. На неговото място е хронометър, който отчаяно отброява времето до края на учебната година.

Работилница за отличници „Етикет“ потърси психолога Пенка Койчева за съвет как учителят да избегне положението на втория бухал.

„Представете си мобилен телефон. Можете ли да говорите, ако батерията не е заредена? А тя пада постепенно“, казва Пенка Койчева. Подчертава, че правим много неща за вещите и за другите хора, като стоим зад различни оправдания или класическото: „Така трябва“. Тя съветва този постулат да бъде променен и правилно да му дадем нова метаморфоза: „Аз съм многокомпонентна личност. Не съм само учител. Трябва да направя нещо за личността, която съм, без учителя“.

„Зареждайте, но с правилите зарядни“, казва Пенка Койчева. Съветва да си напишем на лист какво обичаме да правим – и да го правим. „Дайте си персонално междучасие. Не си пишете ниски оценки поради свръхкритичност. Не убивайте почивката с работа. Не замествайте постоянно ролята на учителя с друга в свободното време. За да продължите пълноценно, Ви е необходима физическа, душевна и духовна енергия. Измислете балансирано гурме за всички тях“, казва още Пенка Койчева.

Съветва да редуцираме психичната енергия чрез физическа. Да си наложими време за включване в „зарядните“ и в тези моменти да избягваме разговори с колеги и ученици, както и да четем професионални статии, материали и новини. Да си дадем не пауза, а рестарт. Психологичната подкрепа, когато прегаряме, също може да е безценна. „Скоро ще бъдете пак госпожа Иванова. Потърсете МАРИЯ! И не от следващия срок!“, съветва Пенка Койчева.

Бел. авт.: Името Мария Иванова е измислено.

Блиц интервю:

Горейки в професията, има риск за прегорим

Пенка Койчева е клиничен психолог в Медицински център „Детско здраве“ и  МБАЛ „Здравето“ – София. Тя е и юрист. Завършила е и множество курсове в областта на психологията и други, има публикации на различни обществено значими, психологически теми.

Г-жо Койчева, на какво се дължи тази свръхпреумора в края на учебната година?

Учителят е постоянно зает на нива – мисловно, физическо, емоционално, социално. Комбинира нивата, жонглирайки с тях до съвършенство. А то може да е проблемно. Професията „Учител“ е професия с високо ниво на стрес. Колкото и да сме отдадени на една професия, да горим в нея, има реален риск да прегорим.

Как се случва това?

Времето и комплексните ресурси, които учителят влага в професионалната среда, са системни и интензивни. Възможно е да се стигне до т. нар. „бърнаут синдром“, известен още като „Синдром на професионалното изпепеляване“. Той води до отклонения от нормалното функциониране на личността.

Как да разберем, че ни е сполетял синдромът?

Коварно настъпва постепенно, когато професионалният стрес се натрупва, наслагва и няма адекватна форма и начин за справяне с него. В тези случаи човек трябва да рестартира.

Оставете коментар:



Всички публикации на www.etiketbg.net са под закрила на Закона за авторското право. При използването им в други медии е задължително позоваването на сайта www.etiketbg.net.

За контакт с нас:


Не се колебайте да потърсите допълнителна информация, важна за Вас!

02/8505678, 0876/522 422

Централен офис:
гр. София - 1408, ж.к. "Стрелбище",
ул. "Мила родина" №34

Филиал:
гр. София - 1408, ж.к. "Стрелбище",
ул. "Дедеагач", бл. 60А, секция E