Свищовско хоро вдъхновило химна


Търговец осиновил автора на „Горда Стара планина“

Етикет | 2018-04-19

Свищовско хоро стои в основата на химна на България. През 1885 година, по пътя към бойното поле на Сръбско-Българската война, в която той участва като доброволец, Цветан Радославов композира песента „Горда Стара планина“, която по-късно, през 1905 година, е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 година се превръща в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. През 1895 песента му е отпечатана в учебник по музика на чешкия композитор Карел Махан.

Стоян Радославов е роден на 19 април в град Свищов през 1863 година. Днес се навършват 155 години от рождението му.

Майка му е дъщеря на възрожденския книгоиздател и просветен деец Христаки Павлович и сестра на живописеца Николай Павлович, но израства в семейството на търговеца Цвятко Радославов, който осиновява и сина ѝ Цветан.

Радославов се изучава най-напред при Емануил Васкидович и расте в обкръжението на видни свищовлии като

Иван Шишманов и Алеко Константинов

След завършване на Априловската гимназия в Габрово той прекарва няколко години като студент по история и славистика във Виена, а през 1897 година защитава докторска титла по философия в Лайпциг, Германия. В периода 1888-1893 г. е гимназиален учител в Габрово, след 1897 година – в Първа мъжката гимназия в Русе, а след това – Трета мъжка гимназия в София.

Текстът на песента е

променян нееднократно

Последните промени датират от 1990 година, а след приемането на първата демократична Конституция на страната, песента "Мила Родино" е отново утвърдена като национален химн на Република България.

Освен създател на българския химн, Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вунт. Той

отхвърля всички покани

за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където допринася за съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика и логика. Радославов живее в малка мансарда на улица „Ангел Кънчев“ №3, където днес има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов.

Цветан Радославов умира през 1931 година в София.

Настояща версия на химна:
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.

Първоначалният текст на Цветан Радославов:
Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витош позлатява,
към Цариград се белей.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
Хайде братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки,
за свобода, правдини.

До промяната на текста през 1990 година съществуват още две строфи, които след 1990 година:
Паднаха борци безчет
за народа наш любим,
Майко, дай ни мъжка сила
пътя им да продължим
Дружно братя българи,
с нас Москва е в мир и бой,
партия велика води,
нашият победен строй.

Спорове за „Мила Родино“

Песента неведнъж е била критикувана, както поради произхода на мелодията, така и поради политическите промени в текста. След 10 ноември 1989 година на Седмото Велико народно събрание са направени различни предложения за национален химн, включително и „Шуми Марица“, но окончателно се налага „Мила Родино“.

Когато през 1964 година е свикана комисия, за да приеме „Мила Родино“ за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава основание тя да бъде химн на българите. Петко Стайнов е освободен от комисията и „Мила Родино“ става национален химн.

Акад. Добри Христов също споменава, че мелодията е заимствана от еврейската музика, като уточнява, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са заимствани от други народи, и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Добри Христов е и автор на първоначалния аранжимент на песента за еднороден хор.

Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев.

Оставете коментар:



Всички публикации на www.etiketbg.net са под закрила на Закона за авторското право. При използването им в други медии е задължително позоваването на сайта www.etiketbg.net.

За контакт с нас:


Не се колебайте да потърсите допълнителна информация, важна за Вас!

02/8505678, 0876/522 422

Централен офис:
гр. София - 1408, ж.к. "Стрелбище",
ул. "Мила родина" №34

Филиал:
гр. София - 1408, ж.к. "Стрелбище",
ул. "Дедеагач", бл. 60А, секция E