Прокълнатата паяжина от цифри


Експерт-счетоводителите празнуват днес

Етикет | 2018-04-17

Дипломираните експерт-счетоводители празнуват днес. Денят им е отреден през 2002 година.

Работилница за отличници „Етикет“ публикува със съкращения разказа с неочакван край на американския писател-фантаст Робърт Шекли – „Счетоводителят“.

Мистър Дий се бе разположил в огромното кресло в дневната. Откопчал колана си и с новия вестник в скута си, той седеше отпуснат и с наслада подръпваше от лулата си, мислейки за прелестите на живота. Днес бе успял да продаде два амулета и един любовен елексир. Жена му шеташе в кухнята и приготвяше вечерята. Лулата теглеше добре. Мистър Дий се прозя с доволна въздишка и се протегна.

Синът му Мортън, деветгодишен, забързано прекоси стаята. Мъкнеше цял куп книги.

— Как беше днес в училище? — попита бащата.

— Нормално — отвърна малкият. Той позабави крачките си, но продължи към своята стая.

— Какво си понесъл? — мистър Дий посочи книгите в ръцете на момчето.

— Ами… още няколко учебника по счетоводство — отговори Мортън без да го погледне и се насочи към дъното на дневната.

Бащата недоволно поклати глава. Момчето си бе втълпило, че иска да стане счетоводител. Счетоводител! Вярно, в сметките беше безупречен, но трябваше да забрави тези измишльотини. Чакаха го много по-велики дела.

На входната врата се позвъни.

Мистър Дий бързо пъхна ризата си в панталона, пристегна колана и отвори вратата. На прага стоеше мис Гриб, учителката на Мортън.

— Заповядайте, влезте, мис Гриб! — покани я той. — Да ви почерпя нещо?

— Благодаря, нямам никакво време — отговори учителката.

Имаше сива коса, а за прическа изобщо не можеше да става и дума. Лицето й бе изпито, с дълъг нос и насълзени кръвясали очи. Беше сложила ръце на кръста си и приличаше на вещица. Впрочем, тя би трябвало да изглежда точно така, защото беше истинска вещица.

— Дойдох за да поговорим по един много важенн въпрос. Става дума за поведението на вашия син.

От кухнята се показа мисис Дий. Бършеше ръцете си в престилката, а на лицето й бе изписана тревога.

— Ох, дано не е бил непослушен — каза тя.

Мис Гриб мрачно се усмихна.

— Днес им беше класното — абсолютен провал за Мортън.

Мисис Дий съвсем се притесни.

— Ами то… Пролет е… Може би…

— Това няма нищо общо — сряза я мис Гриб. — Миналата седмица трябваше да научат първата част от заклинанията на Колдус. Той не научи нито едно, а вие знаете колко са лесни.

— Хм — беше кратката реакция на бащата.

— По ботаника е същото. Няма никаква представа за основните магически билки. Никаква.

— Не мога да го проумея — изкоментира мистър Дий.

Мис Гриб се усмихна презрително.

— И не е само това. Забравил е цялата тайна азбука, а сме я учили в трети клас. Не знае заклинанието против зло, не може да назове имената на деветдесет и деветте второстепенни демона от Третия кръг, не помни дори и онова, което знаеше за географията на Голямата Преизподня. Бедата е там, че той няма желание да учи.

Съпрузите Дий се спогледаха. Това вече бе сериозно. Понякога детската небрежност е допустима, дори се поощрява, защото доказва, че детето има характер. Но същото това дете трябва да научи основите, ако изобщо възнамерява да стане магьосник.

— Честно казано, ако беше преди два-три века, щях да го оставя да повтаря класа. Или да го изключа. Но сега… Толкова малко останахме — тъжно добави мис Гриб.

Мистър Дий кимна. През вековете магьосничеството все повече западаше. Някои семейства измираха, други биваха унищожени от Злите сили, трети ставаха учени. А на обществеността не й пукаше от магии и древни заклинания.

Владеещите древния занаят в момента бяха останали една шепа хора, разпръснати по целия свят. Той се предаваше по наследство и се изучаваше в частни училища, като това на мис Гриб.

— За всичко е виновно глупавото счетоводство. Не знам откъде му влезе тази муха в главата? — Учителката впи поглед в мистър Дий. — Питам се също и защо това влечение не е било пресечено още в началото?

Главата на семейството усети как се изчервява.

— Но в едно съм сигурна. Докато синът ви не си избие това нещо от главата, той никога няма да се заеме сериозно с магията.

Мистър Дий отмести поглед от кръвясалите очи на мис Гриб. Знаеше, че вината е негова. Нали той донесе онази играчка — сметачната машина. Освен това трябваше веднага да изгори счетоводната книга, когато видя за първи път Мортън да си играе на двойно счетоводство. Но как можеше да предположи, че това ще стане фикс-идея на сина му?

Мисис Дий оправи престилката си и каза:

— Мис Гриб, имаме ви пълно доверие. Какво предлагате?

— Вече направих всичко, на което съм способна. Остава един-единствен изход — да се извика Боарбас, страшилището за децата. Но това, разбира се, ще решите вие.

— О, не, мисля, че засега положението не е чак толкова сериозно — изрече в скоропоговорка мистър Дий — призоваването на Боарбас е много сериозна мярка.

— Както казах, това го решавате вие. Ако искате го викайте, ако искате — изчакайте. Обаче както е тръгнало, вашият син няма да стане магьосник.

***

— Край — изкоментира мистър Дий. — Синът ни е станал твърде самонадеян. Остава ни само Боарбас.

— Не! — жена му изглеждаше сломена.

— Мисля, че нямаме друг избор.

— Така е — отговори мисис Дий. На очите й напираха сълзи. — Но ти знаеш как се справя Боарбас с децата. Никога не остават същите.

Мистър Дий запази каменно изражение.

— Да, но не мога да му помогна по друг начин.

— Той е толкова малък — проплака майката. — Това… Срещата с Боарбас ще го травматизира.

— Ако наистина стане така, ще използваме най-добрите психотерапевти, за да го излекуват. Ще намерим най-способните, които могат да се наемат с пари. Обаче синът ни трябва да стане магьосник.

— Добре тогава — съгласи се мисис Дий. Вече не криеше, че плаче. — Само че не се надявай да ти помагам.

„Жена — помисли си мистър Дий. — Ще намери начин да се отдръпне в най-трудния момент.“

Той започна приготовленията за призоваване на Боарбас. Сърцето му биеше лудо.

Най-напред сложи три рисунки — дванадесетлъчева звезда, в която се виеше безкрайна спирала, заключена в пентаграма. После насипа билките и екстрактите — все скъпи неща, но абсолютно задължителни при тази магия. Накрая изрече защитното заклинание, без което Боарбас щеше да се освободи от астралното поле и да ги унищожи всички. Остана да капне три капки кръв от хипогриф…

— Къде е кръвта от хипогриф? — попита той, докато ровеше из шкафа в хола.

— В кухнята, в шишенцето от аспирин — каза мисис Дий с глух глас, бършейки очите си.

Мистър Дий намери шишенцето и вече всичко бе готово. Запали черните свещи и каза заклинанието за призоваване на демони.

Въздухът в стаята се нажежи. Оставаше само едно — да изрече името.

— Мортън — извика бащата. — Ела тук!

Синът му се показа. В ръката си държеше една книга по счетоводство. Изглеждаше дребен и беззащитен.

— Мортън, сега ще извикам Боарбас. Не ме принуждавай да правя това, моля те!

Момчето се ококори и пребледня. Направи крачка назад, но упорито поклати глава.

Мистър Дий отсече:

— Добре! БОАРБАС!

Разнесе се страхотен гръм, въздухът стана още по-горещ и се появи самият Боарбас. Беше висок до тавана и злобно се смееше.

— Я, едно момченце! — извика демонът с глас, който едва не събори къщата.

Устата на Мортън се отвори, челюстта му провисна, очите му сякаш всеки момент щяха да изскочат от орбитите…

— Едно непослушно момченце — прогърмя Боарбас и се изкикоти. Пристъпи към него. Къщата жално скърцаше при всяка крачка.

— Махни го! — извика мисис Дий.

— Разбира се — отвърна мъжът й. — Но след като си свърши работата.

Огромните напукани ръце се протегнаха към момчето. То обаче отвори счетоводната книга и изпищя:

— Спаси ме!

В този момент се появи много висок и изключително мършав старец. Беше покрит с пера за писалки и листа от книги по счетоводство. Две големи, празни нули заместваха очите.

Боарбас се обърна към новодошлия с думите:

— Зико пико рийл!

Мършавият само се засмя и занарежда:

— Договор на корпорация извън предмета на нейната дейност е не само унищожим, но и нищожен по право.

— Боарбас отхвръкна назад и падна, като счупи един стол. С мъка се изправи на крака. От ярост излъчваше непоносима горещина. Обърна се към стареца и изрече върховното заклинание на демоните:

— ВРЕТ ХЕТ ХОУ!

Мършавият старец застана пред Мортън, за да го прикрие и изстреля гибелните думи:

— Просрочване, пропадане, оттегляне на иск, отказ от претенции, отменяне на дело и — смърт!

Демонът изпищя. Припряно заотстъпва назад, отчаяно зашари с ръце във въздуха, откри отвора и изчезна.

Старецът се обърна към свитите в ъгъла родители и каза:

— Аз съм Счетоводителят. Искам да сте наясно, че синът ви е сключил договор с мен, според който той е мой ученик и ще стане мой слуга. За неговата вярна служба аз, СЧЕТОВОДИТЕЛЯТ, ще му се отплатя богато — ще го науча как да обрича душите на хората, като ги вкарва в прокълнатата паяжина от цифри, формуляри, правонарушения и репресивни мерки. Можете да видите и знака, с който съм го белязал.

Старецът хвана дясната ръка на момчето и посочи мастиленото петно на средния му пръст.

Обърна се към Мортън и изрече по-меко:

— Утре ще разгледаме някои аспекти на укриването на доходи, с цел избягване на данъчното облагане, неминуемо водещи към душевна гибел.

— Да, сър — отговори Мортън с готовност.

Счетоводителят изгледа още веднъж родителите и изчезна.

Няколко секунди цареше тягостно мълчание. После мистър Дий се обърна към жена си и каза:

— Е, това е. Момчето толкова иска да стане счетоводител, че аз не виждам смисъл да му преча.

Оставете коментар:



Всички публикации на www.etiketbg.net са под закрила на Закона за авторското право. При използването им в други медии е задължително позоваването на сайта www.etiketbg.net.

За контакт с нас:


Не се колебайте да потърсите допълнителна информация, важна за Вас!

02/8505678, 0876/522 422

Централен офис:
гр. София - 1408, ж.к. "Стрелбище",
ул. "Мила родина" №34

Филиал:
гр. София - 1408, ж.к. "Стрелбище",
ул. "Дедеагач", бл. 60А, секция E