Аз искам да те помня все така...


131 години от рождението на Димчо Дебелянов

Етикет | 2018-03-28

131 години от рождението на Димчо Дебелянов се отбелязват днес. Войнът с елегична душа е роден на 28. 03. 1887 година в град Копривщица. През 1895 година семейството му се преселва в Пловдив, а от 1904 година младият Дебелянов заминава да учи в София, където завършва Първа мъжка гимназия. Работи като чиновник на различни места, за да се издържа.

Поклонник на поезията на Пенчо Славейков, той публикува за първи път свои стихове в списание "Съвременник" (1906). Записва право, после литература, но поради липса на средства прекъсва следването си. През 1910 година заедно с Димитър Подвързачов издава "Българска антология" Съредактор е на списание "Звено".

Завършва школата за запасни подпоручици, а в началото на 1916 година отива като доброволец на Южния фронт, където загива на 20 октомври същата година като командир на рота.

Стиховете на Дебелянов са събрани посмъртно в "Стихотворения" (1920) под редакцията на Димитър Подвързачов, Николай  Лилиев, Кнстантин Константинов.

Нежен лирик и елегик, символист, бохем, хуморист и преводач, Дебелянов извървява сложен, но собствен път в поезията и открива нови посоки в развитието на българската поезия.

Работилница за отличници „Етикет“ подбра някои от най-нежните му стихове.

Аз искам да те помня все така...

Аз искам да те помня все така
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

***

ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!

Помниш ли, помниш ли тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? -
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!

***

Сиротна песен

Ако загина на война,
жал никого не ще попари -
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.

Ала сърце ми не скърби -
приневолен живя сирака
и за утеха може би
смъртта в победа ще дочака. 

Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени. 

Ще си отида от света -
тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.

Оставете коментар:



Всички публикации на www.etiketbg.net са под закрила на Закона за авторското право. При използването им в други медии е задължително позоваването на сайта www.etiketbg.net.

За контакт с нас:


Не се колебайте да потърсите допълнителна информация, важна за Вас!

0876/522 422

Централен офис:
гр. София - 1408, ж.к. "Стрелбище",
ул. "Мила родина" №34

Филиал:
гр. София - 1408, ж.к. "Стрелбище",
ул. "Дедеагач", бл. 60А, секция E