И днес йощ Балканът, щом буря зафаща…


140 години от Освобождението на България

Етикет | 2018-03-03

Отбелязваме 140 години от Освобождението на страната ни от турско робство и националния празник на България.

На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878г.) и се урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава след близо пет века османско вбадичество м България.

Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които изпъкват имената на Уилям Гладстоун и Виктор Юго, издигат глас в подкрепа на подтиснатите българи.

Войната става неизбежна, след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари стар стил).

Отношението на обществото към тези събития като цяло винаги е било с чувство на гордост и благодарност. Разбира се има времена, непосредствено след Освобождението, когато героизмът и жертвите на Руско-турската освободителна война са тънели в забвение. Патриархът на българската литература – Иван Вазов, вади от мрака на миналото всички исторически личности и събития – от Паисий Хилендарски, през Левски, Бенковски и Раковски, до опълченците на Шипка.

Забвението се дължи по-скоро на властта, отколкото на самите хора, защото народът винаги е бил признателен на своите освободители, както българи, така и чужди.

Възмутен от българското общество в първите десетилетия след Освобождението, когато

на мястото на възвишените идеали идват егоизмът

алчността, липсата на родолюбие, Вазов създава поредица от творби със стремеж да върне българското съзнание, положителните стремежи и цели.

Неслучайно той озаглавява емблематичния си цикъл „Епопея на забравените“. Всяка от двете думи в заглавието играе важна роля. Първата част от заглавието -,,епопея'', отвежда към мисълта за исторически важен период, изпълнен с величествени събития и герои, които са очертали съдбата на една нация. Така първата част от заглавието дава косвена оценка за същността на Българското възраждане. Тя играе ролята на своеобразен паметник на националната история. Онова, за което епопеята разказва, по принцип е незабравимото. Втората част от заглавието обаче е упрек, отправен към новото време, към нова България, която бързо и неблагодарно обръща гръб на всички, на които дължим свободата си.

Броят на одите (12) не е случаен, съзнателно е търсена аналогия с 12-те Христови ученици. По този начин героите в Епопеята добиват ореол, подвигът и делото им се сакрализират. Подредбата на одите също не е случайна. Започва се с „Левски“ - най-яркото въплъщение на идеала за освобождение, единичния подвиг на личността, и се завършва с „Опълченците на Шипка“ - въплъщение на идеала за един народ.

Работилница за отличници „Етикет“ публикува финала на одата „Опълченците на Шипка“:
...........................
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Оставете коментар:



Всички публикации на www.etiketbg.net са под закрила на Закона за авторското право. При използването им в други медии е задължително позоваването на сайта www.etiketbg.net.

За контакт с нас:


Не се колебайте да потърсите допълнителна информация, важна за Вас!

02/8505678, 0876/522 422

Централен офис:
гр. София - 1408, ж.к. "Стрелбище",
ул. "Мила родина" №34

Филиал:
гр. София - 1408, ж.к. "Стрелбище",
ул. "Дедеагач", бл. 60А, секция E